— Във всеки случай с мен номерът му няма да мине. Ако ме докосне с пръст, няма да му мълча, ще му натрия носа!
— И ще изхвръкнеш от работа.
Жюлиет нямаше накъде да отстъпва.
— Не ми дреме.
— Това се казва да си принципен — отвърна Изабел, подсвирвайки с възхищение. — Наистина ли ще го направиш?
— Да — отговори Жюлиет, която вече се вживяваше в ролята на светица, закрилница на секретарките, подложени на сексуален тормоз.
Известно време вървяха мълчаливо.
— Ако го вярваш наистина, направо ми скриваш топката — заяви Изабел, нарушавайки мълчанието.
— Чуй сега — отвърна Жюлиет, възползвайки се от предимството, което й даваше новата й добродетел. — Обещай, че няма да казваш на никого.
Изабел се поколеба, но накрая обеща.
— Никога да не си намериш годеник, ако нарушиш обещанието?
— Никога да не си намеря годеник — повтори Изабел.
— Протегни ръка и плюй.
Изабел протегна ръка и плю на тротоара.
— И напълно да оплешивея…
Изабел зяпна смаяна, но се подчини.
Сега съм убедена, че няма да си отвори устата, каза си Жюлиет.
— Друго си е да ловиш окото все пак — измърмори Изабел. — От понеделник тръгвам на гимнастика.
— Така е, но пък това поражда друг вид проблеми — въздъхна Жюлиет.
По всичко личеше, че работата й в „Пробетон“ няма да е толкова лека и безгрижна, колкото си го бе представяла.
Глава 5
Един неделен следобед Жюлиет реши да се поразходи в парка „Тюйлери“. Времето беше хубаво и тя тръгна по кейовете на Сена, от моста „Алма“ към площад „Конкорд“. Небето беше леденосиньо, от устата на минувачите излизаше пара. Хванали за ръка родителите си, малчуганите крачеха със зачервени нослета, като морковите, които слагаха на снежните човеци.
Ведра и спокойна, Жюлиет наблюдаваше щастливите домочадия, гледка обичайна за това време на деня.
Този уикенд остана в Париж на авеню „Рап“ заедно с Унгрун, която се възстановяваше от пластичната операция за намаляване на бюста. Манекенката лежеше бинтована и от време на време отлепваше крайчето на лейкопласта, за да види дали раната зараства нормално. Жюлиет заплашваше да я шамароса, ако не престане да се вманиачава. В края на краищата годеникът от Рейкявик бе дал съгласието си. Сигурно си беше помислил: „По-малки гърди, повече работа“. Според Жюлиет си падаше малко меркантилен, но Унгрун се беше смахнала от любов. Той й пишеше по три писма на ден, които портиерката оставяше на изтривалката всяка сутрин. Вече нямаше кандидати за исландски марки.
Унгрун беше много целомъдрена. Почти не излизаше вечер, а покани не липсваха. Мнозина лудееха по румената й бебешка муцунка, по огромните сини очи и полуотворените в израз на постоянно учудване устни. Всяка вечер я търсеха по телефона. Тя отговаряше учтиво, смееше се, когато я уверяваха, че умират от любов, но отклоняваше поканите за „Кастел“, Довил, Гщаад или Сен Тропе. Колкото и Жюлиет да я увещаваше да изневери поне веднъж на годеника си, ей така, просто за да опита и да не съжалява един ден, когато седне на касата в магазина за домакински електроуреди, Унгрун повтаряше: „Не ми харесват“. Една вечер звънна Джони. Джони Холидей, без майтап, певецът, чиито снимки Жюлиет бе налепила във форма на ветрило по стените на детската си стая.
Канеше я в прочутата дискотека „Бюс Паладиом“. Жюлиет, която държеше помощната слушалка до ухото си, ощипа до кръв Унгрун, за да я накара да приеме. Унгрун отговори: „Не, благодаря. Гледам едно предаване по телевизията“. Да предпочете телевизията пред Джони! Жюлиет се натъжи — защо Джони не заведе Силви на танци в „Паладиом“? „Защото вестниците пишат само лъжи — процеди през зъби Режина, която чакаше за телефона и си пилеше ноктите. — И Джони хойка като всички останали.“
Беше приключила участието си във филма с Габен и изживяваше страстна идилия с млад италиански актьор, с когото се бе запознала по време на снимките.
Жюлиет се чувстваше изгубена сред тези любовни водовъртежи. На нея й оставаше само синът на Пенсонови, единствено за него сърцето й тупкаше по-силно. Обаче нямаше опасност да получи сърдечна криза! Видя го само веднъж след вечерта в „Приве“. Заведе я на вечеря у приятели. Тя не разбра за какво си говорят и не отвори уста през цялата вечер. Той я изпрати с колата до тях. След като пристигнаха, изключи двигателя и тя си каза: „Най-сетне дойде моментът“. Той я прегърна. Отметнала глава, Жюлиет чакаше със затворени очи. Той само промълви: „Мило малко момиченце“, и не я целуна.