— Започнах да го презирам. Изневерите зачестиха, правех го, където ми падне. Едва ли не, за да го предизвикам. От отегчение. Вършех глупости, само за да ме пипне, да ме уличи в лъжа, но той не виждаше…
— Върна ли се пак при Луи?
— Естествено. Иска ли питане! Един ден се срещнахме съвсем случайно на улицата. Покани ме на „секс закуска“. Подновихме връзката. Нашите си стари отношения: секс до дупка. Разговорите ни се въртят само и единствено около чукане и секс, нищо друго…
— Той как е?
— Неотдавна приключи със снимките на първия си френски филм. Успехът определено му се отразява добре, въпреки че развива все едни и същи теории за любовта. „Влюбването е ужасяваща зависимост. Не искам да страдам, следователно не се влюбвам. Искам да се съхраня цял и ненакърнен, щото, ако те обичам, ще ме оглозгаш до кокал.“ Наизуст ги знам. Писна ми от всичко. Искам да се откъсна, да сложа точка на тези истории, но мисълта да остана сама с Жан-Мари ужасно ме потиска.
Мартин въздъхна.
Бедната Жюлиет! Откакто се познаваха, тя се въртеше в един и същ омагьосан кръг: мъжете, сексът, мъжете, любовта… Омъжи се за Жан-Мари, уж да намери спокойно пристанище, но желанието й за живот отново бе избило. Прати всичко по дяволите. Чукам се, а вие вървете всички на майната ви, и татко, и мама, и Жан-Мари.
— Разбираш ли… Отегчавам се с Жан-Мари. Линея, бавно умирам. Той ме обича прекалено, задушава ме с обичта си. Целият му живот минава през мен. Прекалено е, непосилно е за една-единствена жена! Казвам му го, но той не иска да ме чуе, нехае. Стигнала съм дотам, да си мечтая, че ми изневерява, че желае друга жена…
— Тръгвай с мен за Ню Йорк. Там няма да имаш време за подобни настроения, повярвай ми, там…
— Няма начин. Имам съпруг. Бачкане…
— „Фарланд“ няма ли филиал в Ню Йорк?
— Има, обаче…
Мартин изгледа Жюлиет с тревога.
— Ще живееш при мен. В замяна ще ми помагаш с разходките на кучетата!
Жюлиет облегна глава на рамото на Мартин. Винаги беше изпитвала нужда да черпи от силата на приятелката си. Сега повече от всякога. Бракът не беше изход. Беше го разбрала и напълно осъзнала. Правя само глупости. Действам, без да се замисля, импулсивно. Много харесвах Жан-Мари, докато ми беше само приятел. Но не и като съпруг! Защо се получава така, винаги смесвам нещата, обърквам всичко?
— Не харесвам секса с Жан-Мари — пошушна тя в ухото на Мартин.
— Така и предполагах, глупачето ми, защото, ако не беше така, нямаше да си се увъртяла в проблемите, за които ми разказваш.
Към осем вечерта поднесоха вечерята. Изискана вечеря на свещи под звуците на камерен оркестър. Шейсетината души насядаха на малки маси на моравата. Мартин, Жюлиет и Жан-Мари бяха на масата на младоженците. Бенедикт се усмихваше, лицето й грееше на меката светлина на свещите. Жан Бонер вдигна наздравица за младата си съпруга.
— Не само че няма грешка, ами и умее да говори завладяващо! — отбеляза Мартин, която седеше до Матилд.
— Дори прекалено омайващо — отвърна Матилд. — Мен ако питаш, зет ми е прекалено ловък.
Към полунощ гостите се оттеглиха. Бенедикт и Жан заминаваха на сватбено пътешествие в Италия. Жюлиет покани Мартин да спи при нея, в къщата в Жирен. Мартин отклони поканата. Искаше да остане при родителите си. Определиха си среща на другия ден на обед в „Кафе дю Нор“.
Така започна седмицата, която Мартин си беше отредила да прекара в Питивие, в компанията на родителите си, сестра си, Рьоне и племенницата си Виржини. С вълнение се отпусна в старото си легло.
Както обикновено, родителите й не бяха много словоохотливи, но тя долови, че се гордеят с нея, в деня, в който излязоха на пазар с майка й, защото търговците говореха за живота й в Ню Йорк толкова подробно, сякаш им беше писала писма лично на тях.
— Ти ли си им разказвала тези неща? — обърна се тя към майка си, която сви рамене мълчаливо.
Мартин замълча и не коментира повече.
В Париж отседна на улица „Плант“. Унгрун търсеше нова съквартирантка за стаята на Бенедикт.
— Не искаш ли да се върнеш? — попита тя Мартин.
— Не. Ти не трябваше ли да се прибереш в Исландия при годеника си?
— Да, така се бяхме уговорили. Връщам се там за ваканциите. Само че тук изкарвам толкова много пари, че нали се досещаш…
Мартин отиде на всички представяния на туша за мигли „Рисил“. Унгрун се усмихваше ослепително, зъбите й бяха като бисери, лицето й бе свежо, без никакъв дефект, миглите й бяха дълги и гъсти, цялата сияеше от щастие.