Сексуален маниак. Беше попаднала на сексуален маниак. В Париж ги имаше много.
Сви рамене и продължи разходката си с бърза крачка. Той все така вървеше след нея.
— Какви лицемерки сте вие, момичетата. Убеден съм, че сте очарована от факта, че имате хубаво дупе. Аз съм познавач. Нямаше да ви го кажа, ако не го мисля.
Има право. Ужасно й е приятно, но не смее да си го признае. Не е тя виновна, че втълпяваните поколения наред правила са неизтребими. Не се отговаря на непознат мъж, който те заговаря на улицата. Още по-малко, ако заговори за дупето ти.
— Оставете ме на мира! Не ми се слушат грубости!
— Добре. Ще вървя след най-хубавото дупе на света и ще пазя мълчание.
Тя ускори крачка. Той също. С ръце в джобовете, си затананика: „Cosi, cosa, it’s a wonderful world“. За миг през ума й мина мисълта да се оплаче на някой полицай, но се отказа. Щеше да е прекалено драматично, като във филм от петдесетте години, когато женската добродетел все още е означавала нещо. Полицаят щеше да се изсмее. Или дори да вземе страната на маниака.
Готвеше се да направи третата си обиколка на парка, когато внезапно осъзна абсурдността на ситуацията — през една хубава февруарска неделя цели семейства безгрижно се разхождаха без цел и посока под синьото небе, възползвайки се от свежия чист въздух, а тя за трети път обикаляше парка, като само дето не спринтираше.
Седна на един градински стол и избухна в сълзи. Плачеше за всичко накуп: за мъжа, който й пречеше да се шляе на воля, за Жан-Франсоа Пенсон, за живота си, който изведнъж й се стори безкрайно тъжен и безинтересен. Така си беше! Нямаше гадже, нямаше фасон, само бетон…
Автомобилите надуваха клаксони по улица „Риволи“, внезапно й се прииска да скочи в някое такси.
Той клекна до нея и я загледа объркано.
— Наистина съжалявам. Толкова сте красива и…
Тя го погледна, лицето му й се видя размазано през сълзите. Той мърмореше: „Ама че съм лош, ама че съм гаден, повече няма да правя така, обещавам“, чешеше се по главата и се взираше в нея искрено изненадан. Приличаше на виновно дете. Попита:
— Кажете ми… от какво е направена статуята на Свободата в Ню Йорк?
Тя го погледна, обърса нос с опакото на ръката си и смотолеви:
— Ми… от камък.
— Не. Протегнала е ръка4.
Тя не се сдържа и се разсмя. Носът й все още беше червен, сълзите, стичащи се по лицето й, вече засъхваха, но продължаваше да подсмърча.
— Аха, вече сте по-добре. Да ви предложа едно питие, госпожице?
Тя не знаеше какво да отговори. Той заклати глава с умоляващо изражение, опря коляно в земята, заудря се по гърдите. Накрая, понеже тя продължаваше да седи безмълвно, се изправи с думите:
— Добре, не става. Жалко. Бях се привързал към вас…
Поклони се. Повтори няколко пъти „извинете, извинете“, изправи рамене и се отдалечи, тананикайки „Cosi, cosa, it’s a wonderful world“, без да се обръща. С ръце, пъхнати дълбоко в джобовете, с две декоративни кръпки на задника, широкоплещест, той крачеше уверено с обутите си в маратонки крака. Хареса й в гръб, докато го гледаше как се отдалечава безмълвно.
— Често ли вървите след жените по улиците?
Беше го догонила. Сега тя го заговаряше, а той ускоряваше крачка.
— Ей, изчакайте ме — викна Жюлиет, задъхана.
Той не отговори. Тя се поколеба дали да продължи, или да се откаже от надбягването.
Ох, по дяволите, отказвам се! Няма да вървя след някаква костенурка, прибирам се вкъщи да уча за бетона. Това поне е сериозно занимание.
Може и да седна да назубря записките от лекциите. В понеделник имам упражнения, а още нищо не съм прочела.
Или да изиграя едни карти с Унгрун.
Или да…
Не знам какво да правя със себе си.
Глава 6
Докато Жюлиет се запознаваше със странни птици в парка „Тюйлери“, Мартин беше на стаж в Орлеан на тема: „Продажби и приходи в системата на супермаркетите“. Едноседмичен стаж и шест месеца задочни курсове за онези служители на супермаркета „Кооп“, които искаха да се изкачат едно стъпало в административната йерархия.
Мартин ликуваше. Също като Христофор Колумб, стъпил здраво на американска земя, и тя бе открила един нов континент: този на манипулацията на потребителя.
През този следобед, все още опиянена от толкова знания и хитрини, тя се раздели с колегите и реши да се прибере в Питивие на стоп. Общественият транспорт щеше да й пречи да мисли. Изпитваше нужда от чист въздух и простор, за да даде воля на идеите си.
4
Непреводима игра на думи, в която се използва омофоничната прилика между elle est en (quori) и elle etend (le bras). — Б.р.