С огромен сак на рамо, с черна минипола и вълнен чорапогащник, розов пуловер от изкуствена материя, комбиниран с розови шноли и очила с розови рамки, с русия бретон и очи, очертани с черна линия, тя беше истинско копие на актрисата Софи Домие. Имаше излъчване на момиче от народа, чието простодушие бе съчетано с доста обемист, макар и хаотичен културен багаж, натрупан от четене, слушане, наблюдаване. Колкото и да не я долюбваха добродетелните буржоазки от Питивие, тя беше убедена, че един ден ще ги шашне до една. Презрението, което четеше в очите им, я стимулираше. Посрещаше невъзмутимо погледите, вторачени в очертания й бюст под прилепналия пуловер, в изкуствените мигли и високите до бедрата черни лачени ботуши, и си повтаряше наум: „Един ден ще ви затворя човките, един ден ще ви затворя човките на всички…“.
Докато крачеше по правия като конец път, продължи да мисли за стажа. „Ама че работа!“, казваше си. За една седмица практика научих повече, отколкото за дванайсет години в училище. Сократ и Питагор не успяха да ме мотивират така, както го стори дребничкият господин с мустачки, докато ни разкриваше от катедрата тайните на „политиката на рекламата и продажбата“. Тази беше темата на семинара.
Мартин намали ход от страх да не получи бодежи. Искаше да извърви пеша възможно най-голямо разстояние, преди да вдигне ръка за стоп на някоя кола.
Да работя, може да се окаже интересно. От друга страна, като се замисля, от съвсем малка се боря с действителността: пържолите, изкрънкани от месаря, зимните ботуши, вълнените плетени шапки, и този вид житейски стаж не е хич за подценяване. С тази разлика, че тогава бях от другата страна на бариерата…
Имах, разбира се, военни планове, но не разполагах със средства, с които да вляза в сражение. А ето че сега ми предоставят истински арсенал, с който да манипулирам цял един свят. Учат ме как се прави. Откривам удоволствието от властта. Това, което ме потискаше най-силно в училище, беше принудата да се подчинявам на куп правила, от които не получавах никакво удоволствие. Подчинението беше единственият начин да оцелееш. В противен случай се превръщаш в бунтар, в прокълнат и умираш млад и безпаричен. Как не! Аз искам да бъда богата и да живея дълго. Съгласна съм да се подчинявам отначало, но само докато разбера механизма, за да мога после да се възползвам от него.
Мартин седна на крайпътния насип, откъсна една тревичка и я задъвка. В продължение на една седмица най-учтиво ми обясняваха как „да подобря диалога между стоката и потребителя“, с други думи, как да напълня докрай количките с ненужни стоки, за да преливат касите на „Кооп“! Сега вече става интересно да се работи там. Доста по-интересно от десетте процента намаление, ако поръчаш по каталог, или бутилката аперитив, ако пипнеш клиент, свил нещо от щанда!
Само да знаеха тези, които влизат в супермаркетите, какви капани ги дебнат!
Тя се излегна и се разсмя с цяло гърло.
Аз самата нищо не подозирах, докато стоях на касата.
Супермаркетът е нещо като огромна игра на гъска. Първото квадратче — влизаш с празна количка и пълен портфейл. Докато стигнеш последното, количката ти прелива от покупки „на промоция“, а портмонето ти се е изпразнило. Също както при играта: паднали сте във всички кладенци и за малко да ви тикнат в затвора заради дългове.
Защо например щандовете с хранителни продукти обикновено са в дъното на магазина? Защото, преди да стигнете до ежедневния резен шунка, трябва да преминете през обширно поле, осеяно с изкушения, като се започне от въдицата за риболов с двойна макара и се стигне до електрическата сокоизтисквачка.
За да не пръскаш излишни пари, трябва да се движиш с поглед, забит в земята. Да лазиш покрай най-долния щанд, където се намират изгодните предложения: бурканчето горчица за без пари, евтиното олио, меденката без консерванти, захарта, брашното, всички продукти, от които се печели малко. Достатъчно е да се изправиш и етикетите те зашлевяват през лицето. Достойнството се заплаща.
Насипните стоки в челото на гондолата? Друг капан. Вземат тениските от трийсет франка, изваждат ги от пликовете им, нахвърлят ги безредно в панера и им слагат цена четирийсет франка. Инсценират разпродажба и клиентите ги разграбват.
И най-подозрителните, онези, които пазаруват, без да се отклоняват от предварително изготвения си списък, също се оказват измамени. Отиват направо на щанда на горчицата, за да вземат едно бурканче от тази, която обикновено употребяват, но се натъкват на бурканчета сос беарнез. Виж ти, дали ми е останало от този сос вкъщи? Я да взема едно бурканче за всеки случай. След което се отправят да търсят подправката, за която са дошли. Току-що са паднали в поредния капан.