Случваше се да завърти ключа на стаята си и да застане гола пред огледалото на гардероба. Оглеждаше с удовлетворение високата девойка с кестенява, дълга до раменете коса, с очи с цвят на кестен — не кафяви, звучи банално, с правилен нос и съвсем малко по-голяма уста… Класически черти, изискани. Единствената отстъпка, която допускаше по отношение на лошия вкус, олицетворяван от Мартин, беше изрусеният кичур, който сама изсветляваше с кислородна вода, за да смекчи овала на лицето си. Нищо друго. Когато с гордост в гласа Жюлиет й съобщи по телефона, че Режина й била измислила фасон, Бенедикт си каза, че тя отдавна си бе изработила своя собствен стил. Нямаше желание да го променя, въпреки че сега беше модно да се ходи със сабо, миниполи и клош панталони.
— Имаш ли цигари?
Жоел Маро, сестрата на Мартин, седна насреща й.
Бенедикт неохотно й подаде една цигара и бутна настрана чинийката от еклера. Трудно успяваше да прикрива чувството на антипатия, което пораждаше у нея Жоел.
— От салона ли идваш?
Опитваше се да се държи любезно. От момента, в който се запознаха, Жоел й заговори на „ти“ и Бенедикт така и не можа да го преглътне.
— Днес цял ден правих само къдрене. Чудя се какво ги прихваща тия жени, всички искат да имат къдрави коси.
— Сигурно е модерно — предположи Бенедикт, твърдо решена да не се разпростира по темата.
— Щеше да е модерно, ако бяха певици като Джули Дрискол — отвърна Жоел с презрителна гримаса. После продължи без никаква връзка: — Сега пробвам нов метод против целулит.
— О! — отвърна Бенедикт, която отново се почувства унизена, този път от целулита на Жоел.
— Ми да, един представител на козметични продукти ми предложи да пробвам някакъв нов продукт. Нанасям от мазилото на едното бедро в продължение на два месеца и после сравнявам с другото. На всичко отгоре, ще получавам по двеста кинта на месец. Супер, не намираш ли?
— И си въобразяваш, че ще се получи нещо? — попита Бенедикт.
Не трябваше да го яде този еклер.
— Ще видим… Само да не забравят да ми дадат тубите с помадата за другия крак! Представяш ли си ме с една тлъста и с една кльощава кълка!
Дойде й прекалено. С усилие сдържайки се да не повърне еклера, Бенедикт заговори за някаква спешна среща и стана от масата.
— Ей, ако видиш Рьоне, кажи му, че съм тук — провикна се Жоел, огласяйки сладкарницата. — Имахме среща в пет на площада.
Бенедикт кимна. Отдалече. Мис Целулит и Мистър Грес!
Толкова се вбеси от фамилиарността на Жоел, че след като се прибра, почувства как я осенява вдъхновение и се зае с обидните писма. Докато пишеше, вулгарно гримираната физиономия на Жоел отново се появи пред очите й. Нахъса се още повече и написа три страници на един дъх.
След като свърши, остави писалката и изведнъж се запита как бе възможно момиче, за което не даваше пет пари, да я разгневи до такава степен. Нещо не съм наред.
Глава 9
— Ало, добър ден, бих желал да говоря с най-прекрасното дупе на света.
Бясна, Валери тресна телефона. Ненормалникът се обаждаше за трети път, а тя така и не успяваше да намери сразяващия отговор. На връщане към стаята си отвори хладилника. Тъкмо се колебаеше дали да си вземе бурканче с кисело мляко натюр, или шоколадово, когато чу да се превърта ключът на входната врата. Беше Жюлиет, мокра от глава до пети, натоварена с покупки, от които също капеше вода. Изруга, когато видя, че корицата на „Ел“ е изцапала белия й шлифер.
— Да му се не види! — затюхка се тя, тръшкайки се на първата попаднала й табуретка. — Не мога повече, животът е ужасен…
— Вали ли? — осведоми се Валери, избирайки шоколадовия данон. — Няма значение, от утре съм на диета.
— Какво говориш… Просто оптическа измама.
— Нещо не си на кеф май? — продължи Валери с пълна уста.
— Няма такова нещо. Всичко е наред, съвсем наред. Слънцето грее, а аз цял следобед висях в Центъра за проучвания и анализи и изчетох купища информации за бетона. Парижкият панаир чука на вратата, а аз така и не успях да науча нищо, ама нищичко! Сега ми остава да изгълтам това тук.
Тя посочи купчината мокри папки, които остави на края на кухненската маса.
— Да си беше избрала друга работа, след като бетонът те докарва до това състояние.
— Престани. Все едно чувам майка ми.
— Защо, майка ти знае ли, че работиш за Виртел?