Рьоне предлагаше почти пълен комфорт. Почти, защото, за да стигне до него, се налагаше да се катери по покрива, тъй като родителите й изискваха да се е прибрала вкъщи най-късно до полунощ. Така че тя демонстративно се прибира преди уречения час и се измъква през прозореца на стаята си. Рисковано начинание. Върви покрай улука в тъмното и се старае да се движи по ръба на плочите. Но пък си заслужава. Събота вечер в колите и в двойното легло се случват суперинтересни неща…
Те не знаят нищо за мен, мисли си Жюлиет, наблюдавайки родителите си. Аз не ги интересувам. Предпочитат да говорят за премиера Жорж Помпиду и за споразуменията от Гренел2, за четвъртата седмица платен отпуск и смъртта на каноника Кир3…
— Отгатнете кого видях днес в магазина?
Двамата внезапно вдигат глави.
— Сина на семейство Пенсон.
— И чак сега го казваш! Разказвай де. Синът на Пенсонови…
— Ами… живее в Париж, даде ми визитката си, в случай че замина за там.
— Много порядъчен младеж. Разправят, че бил преуспял. Онзи ден тъкмо…
Жюлиет е престанала да ги слуша. Чуди се какво да облече за танците тази вечер у Бенедикт.
Купоните у семейство Тасен са истинско събитие. Тази вечер господин Тасен е сътворил истинска илюминация, старата къща на авеню „Репюблик“ в най-изискания квартал на Питивие и цялата градина са окъпани в светлина. Обраслата с беседкова лоза и орлови нокти фасада е окичена с лампичките от 14 юли, а от широко отворените остъклени врати на партера се чува „Rain and Tears“ на „Афродитас Чайлд“.
Жюлиет стъпи накриво на покритата с бял чакъл пътека и изруга. Наведе се да разтърка глезена си и забеляза три момичета от гимназията, хванати под ръка. Трите грации, модните законодателки. В този миг през ума й мина мисълта дали не е сбъркала с избора на лилавата рокля, модел принцеса, но трите момичета я поздравиха любезно и тя се изправи, успокоена. Не, по-скоро обувките й не бяха подходящи. Сигурна съм, че обувките не са подходящи. Така или иначе, в този момент нищо не е наред. Трябва да сменя обстановката, да се поогледам наоколо…
Застанала на входа, Бенедикт посреща гостите си.
Бенедикт Тасен е четвъртото от шестте деца на семейството. Кланът Тасен е сбор от ритуали и истории, които в надпревара се разказват в просторната трапезария. У семейство Тасен Жюлиет неизменно се чувства като на изпит. Никога не знае как да държи ножа или какво да отговори на големия брат на Бенедикт, който цитира Сен-Симон.
Дори Мартин се впечатлява от Бенедикт. В нейно присъствие Жюлиет и Мартин внимават как се изразяват. Вероятно тази е причината да не са толкова близки, въпреки че се познават от училищната скамейка. Мартин твърди, че Бенедикт членува в клуб, недостъпен за нея и за Жюлиет. Това е клуб на онези хора, които „поначало“ притежават пари и висока култура и четат Монтескьо, както други четат „Репюблик дю Сантр“, клуб, в който добрите маниери и четенето на Мадам дьо Севинье предполагат похапване на дъхащото на прясна сметана сиренце пти сюис. Членовете на този изискан клуб са с розов тен, лъскава коса, без следа от пъпчица или снежинка пърхот.
— Нали ти е ясно, тези хора не слагат в уста никакви консерви — обясняваше Мартин. — Приемат само прясна и витаминозна храна. Така че няма как…
Така че няма как Бенедикт да не се чувства свободно навсякъде. Няма как да проявява съмнения по отношение на десена на роклята или цвета на обувките си и сърцето й да се качва в гърлото, когато красивият Рьоне закъснява.
— Е, принцесо, мечтаем за отсъстващия?
Мартин хваща Жюлиет за ръка и двете се тръшкат на едно канапе наблизо.
— Ти по-добре обърни внимание на нещастния си ухажор. Изпива те с очи — отвръща Жюлиет, вирнала брадичка по посока на един нескопосан на вид младеж, който не изпуска Мартин от поглед.
Облечен в морскосин блейзър с прекалено дълги ръкави, той безуспешно се опитва да напъха зад дясното си ухо един непокорен рус кичур. При всяко движение се виждат почернели от пръст нокти, които извикват неодобрителни гримаси на лицата на двете момичета.
Казва се Анри Бишо. Изкупителната жертва на техния триумвират. Открай време следи безмълвно и с обожание Мартин, наблюдава я с трептящи ноздри, като риба с пърхащи хриле на сухо.
2
Споразуменията от Гренел — отнасят се за увеличение 35% на минималната работна заплата, 10% на реалното възнаграждение и създаването на профсъюзна организация във всяко предприятие, договорени през май 1968 г. на тристранна основа: правителството, работодателите и синдикатите. — Б.пр.
3
Каноникът Феликс Кир (1876–1968) — изтъкнат боец от Френската съпротива, политик, кмет на Дижон и депутат на Кот д’Ор. Спасил хиляди французи от лагерите на смъртта, два пъти осъждан на смърт, командор на Почетния легион. Известен с аперитива на негово име „Кир“, който предлагал на посетителите си по време на кметуването си в Дижон — бяло вино с касис. — Б.пр.