— Много си любезна — тросва се Мартин. — В деня, в който ще му обърна внимание, ще разбереш, че съм се предала, че съм изпаднала в пълно отчаяние.
— Каквото и да си приказваш, той е добра партия — отбелязва Жюлиет. — Има пари, земя, говорят, че…
— Престани — прекъсва я Мартин, — надушвам завист в думите ти. Нали си знаеш, че с красавеца Рьоне няма да натрупаш състояние…
— Красавецът Рьоне е гола вода — процеди Жюлиет през зъби.
И мигом съжалява, че се е изпуснала. Като обявява на висок глас провала в леглото на своя кумир, рискува да подреже крилете на собственото си желание. Истината е, че поне засега красивият Рьоне е смисълът на живота й. Стига й да го съзерцава, за да се чувства спокойна. Нищо че го нарича гола вода, достатъчно е да го зърне и веднага се поддава на изкушението. По-силно е от нея.
Един следобед отидоха на къпанията в Питивие льо Вией. През целия път се цупиха. Рьоне искаше да тренира на пистата за мотокрос. На къпалнята един приятел им показа снимка на тях двамата от някакъв купон. Жюлиет не можеше да откъсне очи от снимката. Колко красиви бяха! Това тя ли беше? До него! Идеалната влюбена двойка. Рьоне я притиска до себе си, Жюлиет се усмихва, спокойна и доволна. Изряза снимката и я сложи в найлоновото калъфче, в което носеше личната си карта и купоните за училищния стол. Когато се чувстваше несигурна в себе си, беше достатъчно да погледне снимката, за да се разведри и светът да грейне в ярки краски. Ето за какво служеше Рьоне красавецът — да й действа успокояващо посредством една стара снимка.
— Така си и знаех — ликува Мартин, — прекалено е красив, за да е истински.
— Какво искаш да кажеш?
— Ми да… Момичетата падат в прегръдките му като зрели круши. Прекалено лесно е. Също като при красивите момичета… Той потъва в очите на околните и губи представа за собствената си личност. Губи желание.
— Нервираш ме с навика си да обясняваш всичко! Вината може и да е моя. Може би съм прекалено невежа.
— Я стига, красавецът Рьоне толкова е свикнал да го свалят, че е забравил как се проявява инициатива.
Лошото е, че тя е права. С отпуснати край тялото или кръстосани ръце на тила, той лежи и чака. Или заявява: „Погрижи се за мен, люби ме“. Друг път започва да ръси такива глупости, че тя направо се смразява. „Вземи ме, изнасили ме.“ Не, не, не, иска й се да закрещи, ти трябва да ме обладаеш, да ме вземеш насила, ти си мъжът!
— Престани да правиш тази физиономия, Жюжю. Не си заложила на карта живота си. Животът ти е другаде. Поне така мисля аз, защото да прекараш целия си живот с Рьоне красавеца…
Мартин въздиша, обезкуражена.
„Защо не?“, отвръща мислено Жюлиет. Цял живот сгушена до синия работен комбинезон. Без тревоги, без следване, без боричкане.
Отпусната на рамото й, главата на Мартин натежава. Приятно й е да чувства как я топли.
Практичната Мартин е решила никога да не се влюбва, защото любовта изсмуквала цялата енергия. Тя щяла да вложи своята в завладяването на Америка. Любовници — да, любов — не, пък и всеки знае, че многото любовници предпазват от любовта. Такава е нейната теория. Жюлиет често ходи при нея в супера „Кооп“ на пазарния площад. Там се е хванала като касиерка, за да си плати билета за Америка. Ходят да похапват в сладкарница „Сладко изкушение“, Мартин разтваря карта на Америка и Жюлиет я изпитва за имената на улиците, спирките на метрото, предградията на Манхатън. Двете си мечтаят за Файър Айланд, „Форсайт Стрийт“, „Уошингтън Скуеър“…
— Хей, Жюжю, къде се отвя. Я погледни натам, ето го Рьоне…
Жюлиет става от канапето, оправя роклята си, прокарва ръце през косата си, за да бухне. Сърцето й подскача, корените на косата й се изпотяват, на бузите й цъфват алени петна, тя гълта корема си, изпъчва гърди, прави неумели опити да изглежда естествено… я виж, и вие ли сте поканен?
Рьоне красавецът е застанал на вратата.
Не е сам.
Стои на прага, прегърнал някакво момиче.
Първа част
Глава 1
Свиреха слоу, ръцете на Рьоне красавеца опипваха тялото на новата му индианка и въпреки яростните крясъци, които кънтяха в главата й, Жюлиет не можеше да откъсне очи от ужасяващата гледка. Нещо повече — тя черпеше сили от нея, за да подхранва звяра, който гризеше вътрешностите й, и искаше да му хвърля все нови и нови късове от сърцераздирателната картина.