Така или иначе кварталът не се идентифицираше само с тези двамата. Друга скандална личност беше ексгаджето на Мокрия — Шуши! Тази малка, слабоумна по природа, рожбичка също си живуркаше постарому: амфурки и курове. Подобно на една стара фолкфурия „летеше от цвят на цвят“.
Един ден, както се разхождаше по квартала полугола, една ръка се подаде от прозореца на сив Мерцедес Е-класа и я плесна по дупето.
Шуши подвикна неволно:
— Аааау, кой си ти, бе?
— Къде ходиш, малката? — попита собственикът на ръката, а най-вероятно и на мерцедеса.
— Бате Сашко? Ти ли си бе, сладур? Не съм те виждала отдавна, къде се изгуби?
Малката разпоретина, освен интелект не притежаваше и инстинкт за самосъхранение, и когато някой я заговореше и поканеше на кафе, тя почти никога не отказваше, което понякога учудваше и самите мъже.
— Айде да пием кафе! — предложи човекът с мерцедеса. Това наистина беше бате Сашко.
Шуши се качи в колата на бате С. и се настани на предната седалка. Въобще не и правеше впечатление, че и се виждаха гащите, понеже беше обула пола тип „колан“, а и без това половите и органи бяха твърде добре познати на по-голямата част от мъжкото население на квартала, което си правеше сериозен резултат за Шушката по бройки. Широко усмихната тя го попита:
— Къде се изгуби ти, не съм те засичала от доста време? Давайки газ, бате.
С. отговори лаконично:
— Бях на гости.
— Къде ще пием кафенце?
— Ми айде към нас. Тъкмо съм си купил машина за кафе.
Както споменах, Шуши отговаряше с „Не“ само когато я питаха: „Да спра ли?“.
— Еми хайде тогава — захили се тъпо милата женичка на Мокрия. — Ебаси якото, можеш да правиш кафе в машина, к’ви яки неща са измислили хората!
След кратка показна обиколка на квартала с колата на мутрата двамата паркираха пред блока на бате С. и се качиха в апартамента му.
— Сядай! — покани момичето бате С.
Шуши се настани удобно в едно кожено кресло.
— Какви ги вършиш напоследък, миличка?
— Амиии, води се, че ходя на училище ма, аз не ходя, хихи.
— На училище? Ти не завърши ли?
— Не, догодина.
— Браво бе, мойто момиче, изглеждаш много по-голяма!
Може би някои момичета биха се обидили от думите на бате Сашко, но Шуши, така или иначе, нямаше мозък да асимилира подобни констатации и затова само се хилеше и кикотеше.
— Абе, не ти ли е топло? — започна да увърта бате Сашко. — Що не си свалиш блузката?
— Ааа, така ли, а ти какво ще ми дадеш? — като от сценарий на филм за възрастни отговори с въпрос Шуши.
Всичко, случило се след това е абсолютно същото, което си мислите, че се е случило. Бате Сашко награби грешната мома и се възползва от безкрайната и дашност.
След като приключиха с креватните съчетания се проснаха на дивана. Някак си съвсем естествено и като по традиция, Шуши зададе въпроса:
— Имаш ли нещо за смъркане?
В следващия миг бате Сашко стовари такъв шамар на Шуши, че тя буквално прелетя два метра и се сгромоляса на плочките в хола.
— Къде е гаджето ти, курво? Казвай, че ще ти размажа курвенската физиономия?
— Не знам, не му е включен телефонът един месец, не ми е звънял, какво искаш? — разрева се Шуши.
— Казвай къде е, ма! — изкрещя бате Сашко и ѝ нанесе още един шамар.
— Каза, че иска да замине за Бургас. Това беше преди един месец. Не знам къде е сега! Не ми се е обаждал от тогава. Търсеше пари да замине и изчезна. Не знам къде е, остави ме, не знам! — хленчеше и подсмърчаше малката развратна пръдла.
— В Бургас казваш. Аре, махай се. Махай се! — разкрещя се бате Сашко, след което буквално изрита Шуши гола навън.
Четвърта глава
Бизнес, море и жажда за мъст
По ирония на съдбата бате Сашко имаше забрана да стъпва в Бургас, наложена му от тамошни сериозни наркобосове. И докато се надяваше Мокрия да се появи отново в столицата, нашето момче тънеше в хероинова меланхолия край морето и преоткриваше ефектите на кафеникавия прашец върху организма си.
Обикаляйки по цял ден бургаските квартали с верни авери по игла, лятото си минаваше, а Мокрия изобщо не се интересуваше от проблемите, които беше оставил на запад. Покрай дилърите в Бургас той се запозна и с техните шефове. Шефовете на дилърите, както може би сами се досещате, бяха изключително опасни типове — двуметрови, двестакилограмови бивши борци с дебели вратове, голи глави и естествено — изключително опасни рецидивисти.
Един ден Мокрия попадна на най-злия от организираната престъпна група, разпространяваща наркотици по Южното Черноморие — Грую Котвата, дясна ръка на Малката Каракуда — капитан на наказателната бригада на Къньо Ушите — страшилището на Югоизтока. С две думи: Мокрия се натъкна на човек, с когото в никакъв случай не би искал да си има проблеми.