— К’ъв си ти бе, лек? — попита Котвата с недоверие Мокрия.
— Аз… за материалче съм. Мокрия съм от София, не — от Бургас съм — запелтечи нашето момче, но смелост му даваше напиращата абста и заветната цел — двайска кафяво.
— Материал няма. Има само пико в момента.
— На какви пари е?
— Двайсе и пет.
— Има ли вариант за двайсе? — с шопска находчивост все пак попита Мокрия.
— Ше ти сипа, бе, лек, няма проблеми. Обаче ше ми направиш една черта.
— Няма грижи!
И така Мокрия пак „изкъси“, както се казва на наркожаргон.
Пикото е синтетичен наркотик, тип метамфетамин, но какви точно прекурсори съдържа — един бог знае. Нещото, което е сигурно при него, е, че причинява изключително силна еуфория и отключва екстремна агресия у вземащите го. За спане и дума не може да става.
— Откъде е? — опитвайки се да завърже разговор, докато чертае линиите попита Мокрия.
— От Сливен, лек — лаконичен беше Котвата.
Двамата опънаха по една линия и моментално изпаднаха в наркоза.
— Абе, лек, ти навит ли си да продаваш за мене? — директно отправи оферта Котвата.
— Ми, що не. Аз друго не работя в момента — без изобщо да се замисля отговори Мокрия.
— Тука в „Меден рудник“ е постата. Аз ще те зареждам в понеделник, а ти ще ми се отчиташ в края на седмицата. От всяка двайска материал — десет процента за тебе, два лева от голямо топче демек.
— Пушка! Навит съм! — без да задава въпроси отговори Мокрия.
— Земи тоя телефон, аз ще те потърся утре на него — бяха последните инструкции на Котвата, преди да отпраши в неизвестна посока с черния си Мерцедес S 320, т.нар. „мечка“ от 1993-а година.
Мокрия остана сам на улицата, запали си цигара и някак си неволно започна да стиска зъби и да си жвака небцето — страничен ефект при употреба на пико.
На следващия ден Котвата се обади на Мокрия и го попита къде живее. След като Мокрия му каза дори номера на апартамента си, бургаската мутра го инструктира да го чака пред блока точно след един час. В уреченото време Котвата се появи с мерцедеса и една торба с хероин на топчета — два вида; малки (на цена от дванадесет лева) и големи (двадесет лева).
— Тука има двеста топчета — сто малки и сто големи. Това като оборот прави три хиляди и двеста лева, лек. От тоя оборот триста и двайсе лева остават за тебе. Две хиляди осемстотин и осемдесет лева трябва да ми отчетеш в момента, в който свърши последното топче от тая торба. А това трябва да е станало до неделя. Ти няма да ми звъниш, аз ще те търся. Всяка сутрин точно в девет часа ще ти се обаждам да ти казвам къде да заставаш с торбата. Клиентите ще бъдат насочвани от телефонист къде ще е постата през дадения ден. Ясно ли е всичко?
— Абсолютно!
— Пак ще те попитам. Ясен ли съм напълно с правилата и условията на играта, личице?
— Да. Напълно!
— Има ли нужда да те инструктирам какво ще ти се случи, ако играта не се играе по горепосочените правила и условия?
— Не! Всичко разбрах.
— Айде сега, грабвай торбата! Аз ще те хвърля до мястото на днешната поста.
След десет минути Котвата изхвърли Мокрия от колата си на едно кръстовище в квартал „Меден рудник“.
— Лек? — провикна се мутрата, преди да отпраши.
— Да?
— Ако искаш да бъркаш в кацата с меда — плащаш си по ценоразпис, ясно?
— Окей, няма проблеми — измрънка Мокрия и си запали цигара.
— В неделя ще бъде следващата ни среща. Цифрата е две хиляди осемстотин и осемдесет! Лека и доходна, маниак. — След което Котвата даде мръсна газ на вехтия мерцедес и отпраши в посока „Слънчев бряг“.
Така започна дилърската одисея на нашето момче. След не повече от пет минути започнаха да прииждат изпаднали наркомани от всички посоки, стискайки измачкани банкноти и шепи със стотинки. Мокрия се видя в чудо. Тия наистина бяха озверели. Причината беше, че два дни в Бургас нямаше никакъв хероин, заради заловена пратка от Държавна агенция „Митници“ на пристанището. По принцип това си беше пунта мара, чиито архитекти бяха самите босове, с цел да заблудят властите и друга, много по-голяма пратка да мине през ГКПП Капитан Андреево.
Бизнесът потръгна добре за Мокрия. Материалът вървеше като топъл хляб, а нашият задоволяваше собствените си нужди, като разопаковаше топчетата и щипеше от всяко едно по малко. Така си осигуряваше по три боцкания дневно. Първата торба свърши за четири дни, вместо за седем. Котвата беше доволен от Мокрия и му даде петдесет лева бонус.