Мокрия се видя в парички и леко вдигна жизнения си стандарт. Веднъж Фараона видя негова снимка във фейсбук от Какао бийч, на която се е излегнал на един шезлонг в доста гъзарско заведение, сърбайки коктейл „Sex on the beach“, докато балдахинени завески му правят сянка, а съмнителни девойки се суетят около него. В този момент той отново се сети за онези двеста лева, с които Мокрия го беше запалил и изтрещя.
— Аз тая работа няма да я оставя така — изръмжа той. — Утре заминавам за Бургас! Ще го намеря тоя нещастник и ще си върна парите с лихвите! Боклук мръсен!
Решението му беше окончателно и не подлежеше на преразглеждане. Речено-сторено. На следващия ден Фараона взе назаем шестдесет лева от един негов комшия, наля гориво в наританата си от самия него кола и потегли, без да спира почти никъде. По обед вече беше на Българската ривиера.
Следващите два дни Фараона прекара по улиците на Бургас, търсейки Мокрия абсолютно навсякъде, за негово съжаление без успех. Спеше в колата си и се хранеше с вафли и банички. Нямаше и една прашинка амфетамин, абстиненцията не го пускаше, а за алкохол пари — нанай.
На четвъртия ден Фараона отчете напредък. На паркинга пред един блок, недалеч от стадиона на „Нефтохимик“ той забеляза колата на Мокрия — Сааб 9000 със софийска регистрация.
— Аз казах ли ти, че ще те намеря, копеленце наркоманско, казах ли ти, пичка ти лелина?! — окрилен от надежда и с нотки на гордост в гласа отбеляза Фараона.
Дотук — добре, изскочи колата на Мокрия, но от самия него нямаше и следа. Фараона паркира колата си срещу тази на Мокрия, настани се удобно на протритата шофьорска седалка и зачака. Погледът му не се отлепяше от таратайката на Мокрия. По едно време заспа. В един момент се стресна от един клаксон и се събуди. Колата на Мокрия си седеше все там, а той не се появяваше от никъде. Фараона прекара два дни там без да мърда, сякаш беше шпионин от ВКР.
Мокрия така и не се появи. Истината е, че по това време той беше в „Меден рудник“, шиткайки херца на бургаските си абонати по цял ден. Движеше се с Котвата и неговия мерцедес. Сутрин бургаският гангстер го возеше от тях до постата, вечер го връщаше обратно. Мокрия изобщо не подозираше, че Фараона е там и го дебне от няколко дни пред колата му. Возилото беше паркирано там, с цел да не се движи известно време, тъй като беше останало без документи. Идеята на Мокрия беше да събере достатъчно пари и да си купи БМВ. Даже беше започнал да забравя за сааба. Може би дори не помнеше къде го е заебал.
На четвъртия ден на Фараона му писна да виси като веян паламуд по цял ден в колата си и да чака. Влезе в един магазин, купи си една кутия цигари и понеже нямаше повече пари, открадна една бутилка мастика.
Може би сами се досещате на какво приличаше той точно след час и половина: пияна на дърво шопска свиня! В яростта си Фараона разкъса тениската си, излезе от колата и се приближи до сааба на Мокрия, след което напъха скъсаната си тениска в дупката на резервоара, тъй като капачката не се заключваше и я запали. След 2 минути колата на Мокрия гореше като факла. Фараона се качи в колата си и с мръсна газ отпраши към крайбрежието. Паркира на една алея в Морската градина и седна на една пейка да си допие мастиката.
— Младеж, жив ли си, бе? Ало, събуди се, бе! Пиян ли си, дрогиран ли си?
— Какво става тука, бе? Нищо не съм направил, оставете ме, бееее!
След като изпи бутилката с мастика Фараона изпадна в амок и заспа на пейката. Хората, които го събудиха и му задаваха горепосочените въпроси, естествено, бяха патрулиращи полицаи от ОДП Бургас.
— Господине, тази кола ваша ли е? — попита едното ченге, което даваше вид на дванадесетокласник.
— Моя е, да. Защо?
— Тук е забранено паркирането. Ако обичате, представете документи — както вашите, така и на автомобила — по устав нареди другото ченге.
Фараона изкара документите си и ги подаде на бургаската кука.
— Станимир Луканов, София? По каква работа сте в Бургас, господине? — продължи по устав да разпитва служителят в униформа.
— Е, на море съм!
— Сам ли сте?
— Да.
— Не ви ли е скучно сам на море?
— Аз бях с компания, ама другите се разотидоха и аз останах за още един ден. Утре се прибирам към София.
— Ако обичате, отворете автомобила — нареди единият полицай.
— Добре — съгласи се Фараона и отвори шофьорската врата. Полицаят се пъхна в таратайката и започна да рови.