— Опааа, какво имаме тук, г-н Луканов?
Ченгето излезе от колата, стискайки пликче с бял прах в едната си ръка. Другият полицай моментално сложи белезници на Фараона и го облегна на предния капак на колата му.
— Това е сода, господа полицаи, сода бикарбонат. Пия я против киселини. Проверете, ако искате, не ви лъжа! — заобяснява се Фараончето като първокласник, който се е напикал в час.
— Полевият наркотест ще покаже какво е, Станимирчо. Колега, вади лакмуса! — измърмори по-възрастният от двете ченгета. След една минута всичко беше готово и полицаите проведоха теста. Наистина веществото, намерено в колата на софийския нашественик не реагира като забранена субстанция.
Ченгетата се ядосаха. Много им се искаше да отчетат дейност, докарвайки в районното нарушител на обществения ред или да изкарат някой лев от рекет.
— Ей, мърльо, веднага премести тая кола от алеята, че съм ти вдигнал мерника, мамичката ви шопска, как ви мразя вас, софиянчета долни! Мислите си, че можете да ми идвате в града и да си правите каквото си искате ли, бе? Ще ви оправям аз! Веднага махни колата, дришльо! — разкрещя се по-дъртото ченге.
Фараона се паникьоса, позагащи се и влезе в колата. Запали и заманеврира. Обърна, даде на първа и потегли. В този миг му се стовари изключително неприятна случка. По-младият от двете униформени прасета извади стоп палка и застана пред колата. На Фараона не му се вярваше какво се случва.
— Спри колата! — провикна се ченгето.
Фараона спря и полицаите се приближиха.
— Господине, пил ли сте алкохол? — попита хитрото ченге сякаш за пръв път се виждаха.
Фараона се насра. Не можеше да повярва каква пунта му плетяха куките.
— Не съм пил много. Аз… нали ме видяхте? Нищо незаконно не пренасям, не съм под издирване, не съм извършил престъпление.
— Ако обичате, слезте от автомобила!
Фараона опита да слезе от колата, но краката му се подкосиха и той се строполи на алеята — къде заради опияняващото действие на мастиката, къде заради паниката, която го облада, осъзнавайки, че бургаските куки му бяха скроили такъв кур капан, че едва ли някога си беше помислял, че подобно нещо може да му се случи.
— Господине, ще ви бъде направен полеви тест за алкохол. Колега, вади дрегера — заповяда по-дъртото ченге на по-младото.
— Ама, господин полицай, аз съм пил, но не съм шофирал. Вие на малоумен ли ме правите в момента? — запелтечи Фараона, като видимо започна да изтрезнява.
— Абе, не ми се обяснявай бе, шоп нагъл! Мама ти д’еба нагла, пияна свиня софийска! Ти ли ще ми кажеш, че не си карал, бе? А тая талига да не е моя, да не съм я паркирал аз на алеята в морската градина, където с велосипед ако те спра, пак ще те проверя за алкохол и наркотици бе, парцал! — ченгето побесня и почервеня от наглостта на наглия шоп.
— Лапнете мундщука и, когато ви кажа, започнете да духате силно. Аз ще ви кажа кога да спрете — нареди младото прасе в синьо, което се явяваше изпълнител на заповедите на по-дъртото прасе, облечено отново в синьо.
Фараона беше в безизходица. Нямаше какво да направи. Нямаше къде да избяга, нямаше и на кого да се обади. Много му липсваше Едрия в този момент. Той или щеше да измисли нещо, или Фараона щеше да го натопи и някак си да се измъкне от тази клопка. Само че в този момент младосткият гамен беше абсолютно сам и сам трябваше да се оправя.
Дрегерът отчете 2,25 промила алкохол в кръвта на Фараона. Всички документи му бяха конфискувани от полицаите и след като повикаха подкрепление, той беше откаран в Бургаската окръжна болница, за да даде кръвна проба. Колата му беше спряна от движение по смисъла на току-що приетия нов закон за движение по пътищата. Кръвната проба показа 2,5 промила алкохол в кръвта на Фараона и той беше арестуван за двадесет и четири часа в бургаското 1-во РПУ.
На следващия ден Фараона беше освободен, след като му беше връчена призовка да се яви в същото районно след около три седмици, за да даде показания по току-що образуваното полицейско производство срещу него, което на по-късен етап щеше да се окаже невероятно тежко финансово бреме на не толкова притеснения по този въпрос нехранимайко.
Без кола, пари и книжка Фараона беше принуден да „дръпне ръчна“ и да зареже, поне временно, операция „Мокри пари“ — или — да си прибере мизерните двеста лева от Мокрия, на всичкото отгоре, по-късно щеше да бъде осъден на две хиляди лева, заради операция „Морска градина“. За да се прибере до София, той реши да се качи на влака без билет, надявайки се да му се размине. На следващата гара беше свален с полиция и натирен. И така — след петнадесет часа се прибра на стоп, след като осем часа никой не пожела да му спре, а впоследствие седем часа се вози в каросерията на камион, превозващ торове за мицели за гъби.