След това каза:
— Заминаваме за Бургас.
— Кога?
— Възможно най-скоро.
— Е, нали вече ходихме до морето, откъде да намеря още пари?
— Вземи от баща ти.
— Е, ти нямаш ли?
В този момент Мокрия получи есемес. Съобщението гласеше следното: „Utre v 20:00 4asa idvam do vas. Ti me 4aka6 s 650 ili 10000. Ako te nqma, 6te te namerq, ako trqbva I v Sibir! Celuvki — bate S.“
— Шуши, нещата са изключително сериозни. Не можеш ли да намериш двеста-триста лева? — в паника започна да заеква Мокрия. — Аз в Бургас ше завъртя остатъка от буцата и ще имаме парички.
— Абе, ти луд ли си, бе? А к’во ше друсаме? Ти нормален ли си?
Крясъците на Шуши бяха терминирани от два изключително звучни шамара, които Мокрия стовари върху изпъкналите ѝ скули.
— Ей, путко тъпа, ти не разбираш ли, че бате Сашко е навънка! Търси ми десет бона ма, кифло!
— Бате Сашко е навънка? — едва измънка Шуши.
— Да! Навънка е! Чети! — Мокрия завря телефона си в лицето на Шуши и после ѝ удари още един шамар.
— Ма, ти за т’ва ли искаш да заминаваме? — ни в клин, ни в ръкав попита дрогираната тийнейджърка.
— Не, за да те водя на спа процедури. Само че ако не заминем, ще спиш до мене, докато свърши светът. На два метра под земята.
— Ооо, мило, не знам, оправяй се. Аз пари нямам. Няма и откъде да намеря.
— Да ти еба майката! Изчезвай!
Мокрия директно натири Шуши. Тя само това чакаше и отиде при едно от другите си десетина гаджета, с когото се отдаде на страстни полови ласки до ранните часове на идващата сутрин. През това време Мокрия изсмърка близо един грам амфетамин, умувайки как да скалъпи някакъв скромен бюджет, за да замине за Бургас, където живееха родителите му и където се налагаше да се покрие за известно време.
По принцип Мокрия нямаше навик да мисли в перспектива, да чертае планове за бъдещето си (имаше навика да чертае линии от амфетамин). За него беше важно да подсигури деня си с десетина бири, една кутия цигари, минимум един грам амфетамин и още толкова марихуана. Сега обаче пред него на дневен ред стоеше нуждата от пари в брой. Поне за гориво до Бургас. След като остана разочарован, провеждайки няколко телефонни разговора (от телефона на баба си, понеже беше изчерпал лимита на своя), пред Мокрия не оставаше никаква друга възможност, освен да се примоли на Едрия и Фараона. А това упражнение не беше провел досега само защото през последните месеци им беше задлъжнял достатъчно.
Едрия и Фараона по принцип навсякъде вървяха в комплект. Където беше единият, там беше и другият. Въпросните индивиди представляваха едни карикатурни образи с елементарни потребности. И двамата — двайсет и девет годишни девственици. Едрия не обичаше да работи. По цял ден спеше, ядеше и пърдеше. Друсаше се доста, но само когато има (винаги имаше). Мързелът му беше по-силен от абстиненцията. Най-важното нещо в живота му беше да има цигари и ядене, по възможност блажничко с повечко месце. Фараона, от своя страна, работеше по цял ден почти за без пари. Неговите нужди бяха почти същите, като прибавим и бира. Много бира (Едрия също се наливаше с много бира). Без бира, цигари и амфетамин се чувстваше безсилен и никому ненужен.
Същата вечер Фараона и Едрия се бяха излегнали мързеливо в хола на Едрия и, естествено, гледаха „Фокслайв“, пиейки бира, пушейки цигари и, от време навреме, оригвайки се. Звънецът иззвъня и Едрия се запъти лениво и безразлично към входната врата. Мокрия връхлетя като природно бедствие в хола. Домакините даже нямаха време да се зарадват, задето им пристига поредната порция „амфурки“.
— Копелета, дайте няк’ви пари, че си еба майката! — пропищя изнемощял Мокрия.
— Да не свърши буцата, бе? — с нотки на паника попита Фараона.
— Бате Сашо — недвусмислено кимна влажния наркодарител.
— Аааа, Мокър, оправяй се, ше те еба у звездата — равнодушно се намеси Едрия.
— Така ли? А докато ви дрогирах перманентно в продължение на един месец ви беше добре, нали? Я, да видим! Общо само вие двамата с Фараона сте ми издрусали сто грама. По двайсе лева на грам, т’ва прай… абе, по хиляда лева вадете веднага, ако ви ги смятам по реалните цени, бе. К’во се пра’ите, бе, майка ви д’еба! Аре, дайте сто-двеста лева да се покрия за малко в Бургас, бе, тоя ше ме обеси на червата ми. Другата седмица ше ви ги изпратя по пощата.
Едрия и Фараона изпаднаха в почти шизофреничен и някак си зловещ смях, но на Мокрия хич не му беше до хумор:
— Фараон, копеле, ще ти дам чисто нова скоростна кутия за Фиат Браво 98-а година, в кутия, с гаранция, всичко. Това може би ще ти помогне да спреш да тръгваш назад, като включиш на първа, а?