След като се заби в задръстването на излизане от „Младост“, поради хронична несъобразителност (породена, естествено, от неизмеримата злоупотреба с наркотици), псувайки, някак си след около половин час, Мокрия пое по магистралата за Бургас. Нагло премина покрай вечно проблем създаващата караулка на „Църна Маца“, залепяйки предната си броня до задната на един тир, направи си една черта в движение и я изсмърка. Спря малко след караулката на една бензиностанция и напълни газовата си бутилка. На въпросната бензиностанция като бензинджия работеше един познат на Мокрия, който естествено беше наркоман. Срещу амфетки, Мокрия получаваше известно количество газ безплатно. И така, бутилката беше пълна, Мокрия излезе от минимаркета в бензиностанцията с доволно количество бира и потегли. През целия път Мокрия не спря да пие бира, да смърка и да пуши трева и цигари. С други думи, дясната му ръка беше ангажирана на сто процента с неща, по никакъв начин свързани с шофирането.
Без каквито и да било документи, пиян и дрогиран, Мокрия ядеше километрите към Бургас. По едно време, около осем часа вечерта, отвори прозореца и изхвърли мобилния си телефон, крещейки:
— Ебал съм ви майката на всички! Аз съм най-големият! Аз съм Мокрия! Изпързалях ли бате Сашко? Изпързалях го! Намерих ли парички? Намерих!
В този момент се сети, че не намери Шуши. Разстрои се и си направи още една линия.
По същото време в София бате Сашко вече търсеше Мокрия под дърво и камък. Въпреки че му беше написал есемес, че ще го посети в осем вечерта, той си го търсеше още от сутринта. Мокрия, обаче, по невероятно стечение на обстоятелствата, беше успял да се измъкне незабелязано. Вследствие на това Фараона беше преебан с двеста лева, тъй като Мокрия не му остави скоростната кутия, предвидена за залог, а бате Сашко — оскубан с десет бона (реално амфурите имаха съдебна стойност четири хиляди лева).
След като не откри Мокрия нито физически, нито по телефона, бате С. му издаде задочна смъртна присъда.
— Ще те намеря! — беше лаконичен откъм коментар по конкретния въпрос той.
Фараона безнадеждно се опитваше да намери Мокрия. Проблемът при него и Едрия беше не толкова парите, а липсата на безплатен амфетамин в количества. Абстиненцията започна да удря двамата амфи-роботи почти веднага след последната им среща с Мокрия и това се оказа доста болезнено за всеки един от тях.
Мокрия беше вече в Стара Загора, а часът беше около десет вечерта. Изведнъж една бяла светлоотразителна точка на около петдесет метра отпред привлече кървясалото му око. Приближавайки, Мокрия забеляза полицейско присъствие, а бялата светлина се оказа стоппалка.
— Мамка му! — измънка той почти в несвяст. Ченгето беше застанало почти фронтално на колата и Мокрия, общо взето, нямаше друга опция, освен да спре.
— Добър вечер, старши сержант Атанасов, пътна полиция. Документите — вашите, и на автомобила, ако обичате.
— Добър вечер, гусин полицай, съжалявам, но бях потърпевш на кражба на една бензиностанция, точно преди два часа, нямам и телефон, който също загубих. Бързам за Бургас!
— Кажете си данните. На полиция не се ли обадихте? — куката беше толкова тъпа, че не забеляза нищо съмнително.
— Ами, откраднаха ми телефона, аз бях спрял на една отбивка да се облекча, вратата ми беше отворена. Изведнъж чух двигател на мотоциклет. Нито видях мотора, нито номера. Впоследствие установих, че ми ли липсват всичките лични вещи от автомобила.
— Накъде си тръгнал? — попита полицаят от патрулката.
— Към Бургас — отговори Мокрия.
— Какво ще правиш там?
— Отивам при мама… — по изключително мазен и жален начин се заобяснява нашето момче.
След половинчасова справка, след като тъпите куки получиха информация, че лицето Емилиан Валериев Кръстанов не е под издирване, а за колата му не им се занимаваше, го пуснаха. Даже и пари не му поискаха. Случка, достойна за филмиране. На моменти Мокрия проявяваше достоен за Оскар артистичен талант. Това го спасяваше в редица неочаквани и неприятни ситуации. Както стана и в този случай.