— Хахааа, преебах ли ви? — кефеше се Мокрия.
Даде газ, след което нареди още една „линейка“ амфети. След два часа беше в Бургас.
Настана странно положение в „Младост“ 2, или както го наричаха местните — „Манхатън Дуе“: Мокрия го нямаше и това се усещаше. Не се забелязваше кафеникава кола, движеща се по улиците с бясна скорост, нямаше скандали между момче и момиче посред нощ под балконите на хората, нямаше масови сбирки на съмнителни младежи по градинките, не се чуваше мощна музика от коли с отворени врати и багажници по паркингите. Изобщо всичко беше спокойно. Странно спокойно. Все по-често обаче тишината прерязваха нечии нечленоразделни крясъци, идващи предимно нощем. Това бяха болезнените стонове на Фараона в мигове или на абстиненция, или на тотален алкохолен колапс. Загубвайки всякаква връзка с Мокрия, той нямаше откъде да си осигурява редовно амфетамин на ишлеме. Налагаше се да дава пари, за да се дрогира. А това не се беше случвало от близо месец.
Едрия, от своя страна, не изпитваше сериозна болка от отсъствието на дрога. Продължаваше с ежедневните си грижи, а именно — да спи, да пърди и да яде. Може би с притъпяващ болката ефект се явяваше фактът, че тлъстото човече си беше отгледал неколцина стръка от онази билка, жаргонно наричана „тревичка“, чиито съцветия се сушат и пушат. На този етап това му беше достатъчно. Отделно канабиноидните изпарения го правеха дваж по-мързелив.
Фараона обаче преживяваше упадъка след доскорошния си наркоапогей повече от болезнено. Нямаше и пари да си закупи каквото и да било количество амфетамин. И започна да пие. Ракия, мастика, водка… каквото му попадне. Или с каквото го почерпят. Алкохолът обаче хич не му се отразяваше добре. Като се напиеше, Фараона ставаше неконтролируем, объркан и най-вече агресивен.
Парадоксалното е, че обект на агресията му в повечето случаи ставаха негови собствени вещи, близки и дори самият той. В безпаметните пиянски нощи, единственият, който пазеше Фараона от неприятности (доколкото беше по силите му) беше Едрия. Той никога не изоставяше приятеля си, понабиваше го, когато беше нужно, и си го водеше вкъщи, когато изпадаше в безтегловност.
Една вечер се случи следното: Едрия и Фараона попаднаха сред представители на тяхната компания, които се бяха събрали да посръбнат в една квартална кръчма. Фараона се настани и си поръча голяма ракия. След четиридесет минути вече беше изпил шест такива и въпрос на минути беше да заприлича на чудовището, в което се превръщаше след злоупотреба с алкохол. Не след дълго това се случи. Всички в заведението разбраха кой е Фараона.
— Аз съм Фараонааааааааа — крещеше неистово той. Това по принцип си му беше коронният номер. След малко обаче започна да задава въпроса „Къде са ми ключовете от колата?“.
В началото никой не му обръщаше внимание, но след като Фараона стана неконтролируем, всички се впуснаха в паническо търсене на ключовете на пияния идиот. А той прерови всичко по себе си, бръкна по няколко пъти във всеки един джоб по дрехите си, повечето от които бяха разпокъсани, обвини двама-трима в кражба и излезе от кръчмата. Вместо да се запъти към вкъщи, както беше редно, той започна да рита и да блъска по ламарината на колата си. Рита, блъска, рита, блъска и след като направи цялата бричка във вдлъбнатини, бръкна неволно в предния ляв джоб на дънките си и извади от там ключовете за колата си.
Такива случки общо взето съпътстваха ежедневието на Фараона в онези дни.
А бате Сашко изобщо не се занимаваше да търси Мокрия, тъй като имаше къде-къде по-важни работи. Само че това не означаваше, че му е простил. Напротив. Той просто знаеше, че Мокрия ще падне сам в лапите му. А тогава щеше да стане страшно.
Трета глава
Нарко-маневри София — Бургас
Бургас е един живописен български град, разположен на брега на Черно море. Улиците са чисти, морската градина е много красива, повечето хора са любезни и учтиви. Лятно време е пълен с туристи и животът ври и кипи. Това обаче е ситуацията към днешна дата. Допреди няколко години градът имаше силно изявена тъмна страна, а именно наличие на силово присъствие по главните улици, и по-специално съмнителни едри типове, безспорно представители на едри местни наркотърговци. Квартал „Меден рудник“ отчиташе най-висока наситеност на хероинови наркомани на територията на цяла Източна България. В такава обстановка беше попаднал малкия Емилианчо при първото си пребиваване в Бургас. Това се случи, когато той беше четвърти клас, по-точно малко преди да започне учебната година. Тогава семейството му се премести от София в Града на Нефтохима. Това се оказа пагубно за цялостното по-нататъшно развитие на нашия главен герой. Независимо, че беше приет да учи в едно от най-елитните училища в града и се занимаваше почти активно със спорт, Мокрия успя да се запознае с най-некачествените елементи в града. Може би такава беше съдбата му. В началото той прекара три години там. Те не бяха от съществено значение за постепенната разруха в акъла на Мокрия. Впоследствие се върна за една година в София. През тази една година той научи тук що е: цигари, алкохол, марихуана и мастурбация. Тогава той беше тринайсет годишен. Последва завръщане в Бургас, където трябваше да завърши средното си образование в реномираната бургаска Немска гимназия. И така той се завърна. И с морето се прегърна!