Една вечер, докато се разхождаше пеша, защото нямаше пари за газ, Мокрия случайно срещна един стар познат от годините в гимназията. Това беше една тотална отрепка, когото наричаха Изпития.
— Оооо, к’о ста’а е, Изпитичък? Аз съм Мокрия, бе, Мокрия от Бургас — чак проговори на меко нашия.
— А! Шоп, ти ли си, бе?
Мръсния шоп беше псевдонимът на Мокрия в Бургас. А човекът със странния прякор очевидно позна нашия герой с не по-малко оригинално прозвище.
— Какво пра’иш, бе, личице, не съм те виж’ал от сто години? — забоботи Мокрия.
— Ми к’о да правя, чуйек, бръмча си из Бургас.
Мокрия забеляза, че Изпития говори със съмнително пресипнал глас. След като се взря и в зениците му, се убеди, че бургаския му приятел е употребил хероин преди ни повече, ни по-малко от три часа. Най-вероятно венозно, чрез инжектиране. И тъй като Мокрия не беше взимал никакви наркотици от повече от четиридесет часа, вътрешното му усещане и подсъзнателната, а в много от случаите и съзнателна нужда от дрога от какъвто и да бил тип, го накара да се поинтересува пряко от моментното състояние на Изпития, питайки го директно:
— Охооо, Изпитичък, ти нещо материалче си взимал, а?
— Ааами, да, преди три часа се боцнах, чуйек. Ти търсиш ли, защо?
— Има ли хубав материал в Бургас в днешно време?
— Има. Искаш ли, мога да те почерпя?
— Айде!
— Еми да ходим към нас тогава? — предложи Изпития.
— Да ходим! Къде е Виден бе, лек? — попита Мокрия.
— В Испания е, маниак. В комуна е.
Очичките на Мокрия се навлажниха от наслада. Чувството от хероиновото измерение му беше станало почти чуждо, след като за последно се беше боцкал преди около година и половина.
За съжаление, винаги много малко му трябваше на Мокрия да се навие да се надруса. В този случай се получи същото. Двамата се запътиха към най-близката аптека, за да си закупят нужния „инсулинов комплект за подкожно инжектиране“ и след това се отправиха към апартамента на Изпития, който се намираше в „Хардкор Бургас Меден рудник“, маниак! Оттам двамата се телепортираха във Валхала и вечните полета на опиума. Изпития приготви две много сериозни варки с цвят на петрол и двамата с Мокрия си инжектираха по един кубик от коварната отрова във вените.
Изпития си беше парцал по природа и наркоман от много години. Мокрия често повтаряше, като се сетеше за него: „Няма такъв изрод като Изпития, бе! Седем лечения е изкарал и пак се друса, бе, ей! Ибах му мамата!“. Гордост!
След като се надруса, бургаският наркос почти светкавично се отпусна на прокъсания си фотьойл и заспа. Мокрия, от своя страна, в състояние на безтегловност, безвремие и безпространственост, застина с усмивка и полузатворени очи. Запали цигара, която захапа и забрави да изплюе, докато огънчето от нея не направи дупка в тениската му. След това повърна.
Единственото нещо, което успя да направи, беше да пусне някакъв „гангста рап“ на компютъра в хола на Изпития, след което заспа.
В столичния ж.к. „Младост“ кипеше жарко лято. Слънцето буквално топеше хидроизолациите по покривите на панелките и асфалта по улиците. През деня нямаше почти никакви хора, а през нощта беше тихо, естествено, без случаите, в които Фараона се разхождаше пиян, а когато има късмет — и дрогиран, сипейки закани към Мокрия. Обичайния младостки пейзаж. Заедно с Едрия продължаваха да си живеят по стария начин. А именно: пиене и когато някой извади — амфурки.