Робърт Таненбаум
Наркопари
1.
Наркодилърът Лари Клари лежеше в спалнята на апартамента си с едно от четиринайсетгодишните бели момиченца, които харесваше. Бут, старият му приятел, седеше в дневната, гледаше Карсън на големия телевизор и си умираше от скука. Бут погледна фалшивия си златен ролекс и вдигна крака върху масичката за кафе, дебела червена мраморна плоча на четири фута от него. Диванът също беше червен.
Масивен, широкоплещест мъж, току-що преминал трийсетте, Бут беше облечен като харлемски играч от средна ръка от средата на седемдесетте: прасковен панталон с маншети, свободен вълнен пуловер с триъгълно деколте в лимоново върху голите му кафяви гърди, а деколтето бе украсено с три златни верижки, на една от които се поклащаха златна козя глава и мъничка златна лъжичка. Краката му бяха обути в двуцветни (зелено и червено) обувки с бомбета с триинчови кожени токове.
Той опипа малката си лъжичка и се втренчи в купата на масичката. Тя беше похлупена кристална сфера, съдържаща приблизително половин фунт от най-чистия боливийски кокаин в Ню Йорк сити. Винаги, когато чакаше Лари така, той се замисляше дали да не вдигне капака и да смръкне една грамадна доза и винаги се отказваше. Лари също знаеше, че Бут е надежден, че не би задигнал нещо зад гърба му. Човек, който би смръкнал мъничко без да пита, ще започне да си носи шишенца вкъщи, а после — цели буркани. Бут не беше такъв, ето защо неговото приятелче Лари от време на време му загребваше по една лъжичка снежинки, около петдесет грама, и толкова чисти, че Бут ги смесваше по три пъти и ги пускаше на две познати хлапета за повече от пет бона.
Самият Бут не беше наркодилър, нито пък използваше кой знае колко дрога. Правеше каквото трябва, за да оцелее, което най-често се състоеше в това да играе ролята на надежден помощник в различни незаконни дейности: беше уличен наблюдател, следеше хора, които някой искаше да бъдат проследени, доставяше пакети, шофираше. От време на време той возеше хора като Лари из града в големите им коли. Това си беше живот. Той бе арестуван четиринайсет пъти, осъждан — два и веднъж лежа в затвора, четиригодишна присъда в Елмира за участие във въоръжен грабеж.
Чу, че вратата на спалнята се отваря. Момичето, което се появи, бе червенокосо, с толкова бледа кожа, че блестеше в синьо под яркото луминисцентно осветление. Беше с уличните си дрипи, малките танцови гащички, от които се показваха закръглените полумесеци на дупето й, дантелената жилетка, разкопчана чак до пъпа, високите остри ботуши. Тя погледна към Бут и към купата на масата. Изгледа го хитро; можеше да получи всичко нейно само за щипка от онова, така казваше погледът й. Той поклати леко глава и махна с ръка към вратата. Тя като че ли се канеше да каже нещо, но съзря в поведението на Бут нещо, което не оставяше място за никакви празни приказки. Сви рамене, метна на рамото си чантичката от изкуствена кожа и излезе от апартамента с уморена походка.
Бут чу как водата под душа тръгва и спира и десет минути по-късно усети как облак остър и мъжествен одеколон обявява влизането на неговия домакин. Клари беше облечен убийствено с костюм в морско зелено над широко разтворена риза с широка яка. Имаше шест златни верижки. Влизайки в стаята, той се усмихна широко на Бут, но очите му се насочиха веднага към кристалната купа.
Бут улови погледа му и подхвърли:
— Добре се позабавлява.
— Да, така е. Това момиченце цяла седмица няма да може и да си помисли за чукане. Май сме готови за обиколката, приятелю, само да си направим главите. Искаш ли да смръкнеш малко?
— Не, добре ми е така.
Лари сви рамене и седна на червения диван. Дръпна купата към себе си и бръкна в нея с кутрето на лявата си ръка, чийто нокът бе оставен да расте на воля. Гребна купчинка кокаин, изтърси го върху мраморната маса и го изравни със златния бръснач, увиснал от едната му верижка, приготви две дебели линии и ги засмука, по една в ноздра, през златна тръбичка, която също висеше удобно от врата му.
Отметна глава назад и въздъхна, направи пауза докато коката наводни мозъка му. После скочи нервно на крака, хвърли на Бут комплект ключове и изфуча през вратата, към горещите точки, да види и да го видят, а и да упражни занаята си.
Лари Клари беше побойник от Сто тридесет и шеста улица, започнал да търгува с хероин на петнайсет, и беше един от първите харлемски наркодилъри, крито преминаха от продажба на хероин на бедните черни отрепки към продажба на кокаин на богатите бели чиновници и курви. Засега, до края на седемдесетте, той забогатя от него, но стана и нещо повече от богат — беше търсен и ценен от хора, чиито лица се появяваха по телевизията, а имената — във вестниците. Той бе известен из целия моден Манхатън, нещо, за което не можеха да си мечтаят предишните поколения търговци на дрога, за което не можеше да си мечтае и самата Мафия. За пръв път след забраната на алкохола през двайсетте хора с потеклото на Клари бяха добре дошли в елитното общество. Той можеше да влезе навсякъде, във всеки клуб, в Студио 54, където и да е. Човекът със сладкишчетата.