Розенфелд сви рамене и обясни:
— Не е направил нищо. Слезе от мен, обу си гащите и излезе.
— И не ти каза нищо?
Жената се замисли за момент. Мерлийн наблюдаваше как следите от тъга и напрежение се процеждат едва доловимо върху лицето й. Красиво малко лице — къса тъмна коса, малки правилни черти, големи кафяви очи, които биха изглеждали по-добре без черните кръгове под тях. Приятна фигура, дребна и слаба, не като на Мерлийн, но прикрита от безформения черен пуловер и от джинсите.
След малко тя се окашля и продължи:
— Да, наистина каза нещо. Усмихна се, махна с ръка и каза: Е, ще се видим.
Мерлийн го записа в определеното за това място върху картона си, мястото за произнесено след това. Мерлийн бе проектирала картона сама и бе платила за двата гумени печата, които отпечатваха категорията отпред и отзад на картона. Картонът помагаше за прегледно подреждане на цялата информация за изнасилването: за жертвата, за обстановката (място, време от деня, фаза на Луната), за изнасилвача. Имаше място, означено с подписи. Мерлийн почука с молива си върху това място и прочете отново написаното.
— За чорапогащника — ти каза, че той го е увил около врата ти. Не си ли помисли, че ще те удуши?
Жената поклати глава.
— Не, не беше така. Той имаше голям нож, нали разбираш? Нищо друго не му трябваше. Не, той просто го уви около врата ми и просто си играеше докато… нали знаеш.
Мерлийн знаеше. Тя кимна, отбеляза си нещо и вдигна бодър поглед.
— Е, мис Розенфелд, благодаря, че дойдохте. Ще ви се обадим ако имаме нужда от вас, когато го арестуваме.
Жената я погледна мрачно.
— Те дори няма да го потърсят, нали?
— Кой ви каза това?
— Никой. Но то е ясно — ченгетата, които ме разпитаха след това — те помислиха, че сме се скарали, докато сме били на среща или нещо такова. Поразгорещил се малко, не е голяма работа. Постоянно ме питаха дали ще предявя обвинения.
Мерлийн въздъхна, облегна се в стола си и мушна молива в косата си.
— Добре, вижте — от гледна точка на закона и на полицията изнасилването е необичайно престъпление, защото почти винаги единственият свидетел е жертвата. Ние можем да вземем доказателства от мястото, където е станало всичко, но дали е било изнасилване или не е само въпрос на доверие. Миналата година щатското законодателство промени закона за изнасилванията, така че вече няма да имате нужда от независимо потвърждение за изнасилването, но се нуждаете от доказателство за това, че е била използвана сила и че вие не сте дала съгласието си. Затова ченгетата търсят определени неща — дали е бил непознат, дали е влязъл с взлом, дали е нанесъл побой на жертвата? Места — в някоя задна уличка е добре, в гараж, в парк. Също така оглеждат социалното положение. Ченгетата обичат голямата разлика във възрастта. Осемнайсетгодишният и бабичката или четирийсетгодишен тип и дванайсетгодишно момиченце.
Марлийн въздъхна пак.
— И, съжалявам да го кажа, те също така обичат черно върху бяло, макар че това се среща по-рядко, отколкото им се струва на някои. Във всеки случай, те харесват жертви от средната класа. Онова, което определено не харесват, е когато това става в спалнята на жената, когато тя го пуска вътре и го познава. Както в твоя случай, човека, когото тя е срещнала в бара.
— Вие също не ми вярвате! — прошепна жената.
— Не! — Мерлийн почти изкрещя и жената подскочи. — Аз ти вярвам. Но не това е от значение. Най-важното е дали имаме силна позиция. — Тя почука върху купчината картони. — Ето защо са тези картони. Ако го е направил с теб, той го е правил или ще го направи и с други и вероятно по същия начин. Установяваме дали има модел, нещо серийно, и това може да заинтересува ченгетата. Тогава влагат повече енергия. Ако имаме модел, става много по-лесно да го признаем за виновен и да получим свястна присъда след това. Знам, че системата вони, но все пак е система. Трябва да изиграя картите си по най-добрия възможен начин. Но повярвай ми, разбирам какво си преживяла…
Като чу това, лицето на другата жена, до тогава замръзнала маска, се изкриви във враждебна гримаса.
— Защо? И вас ли са ви изнасилвали?
Стомахът на Мерлийн се сви. Тя разбираше защо много от жените, които разпитваше, си изкарваха гнева на нея. Тя им беше под ръка, а не изнасилвачът, но това не я караше да се почувства по-добре.
Пое си леко дъх, скръсти ръце на бюрото, погледна Пола Розенфелд право в очите и каза:
— Всъщност, мис Розенфелд, вярвам, че мога да разбера положението ви. Доста наскоро бях дрогирана и отвлечена от банда луди сатанисти, те ме съблякоха и ме дадоха за играчка на едно малоумно дете убиец, получило ролята на звезда в най-различни ужасни ритуали, по време на които върху мен мастурбираха значителен брой мъже и проникваха в много от личните ми отвори с демонични инструменти, изковани от очарователната ми домакиня. Така че да, вярвам, че мога да разбера положението ви.