— Имаш и машина за гребане — възрази Мерлийн.
— Благодаря! Оттеглям се от делото. Но схващаш смисъла. Това не може да продължи. Да управлявам бюрото, да танцувам на малки кръгчета около Блум, да чакам да ми забият нож в гърба. И когато видях възможен изход… А сега всичко се обърка, Клей е прецакан, а аз не знам как да изпълзя от това. Значи… се цупя? Искам да променя пледирането си за това. Цупене първа степен. Да, цупя се. Нацупен съм. И ще продължа да се цупя още малко.
Триото Кинг Коул седеше в прашния си черен микробус на улицата пред клуб Мека. Това беше четириетажна сграда с апартаменти на двата горни етажа, офиси на втория, а самият нощен клуб заемаше останалото. Имаше крещяща фасада с гипсова мазилка в мавритански стил и голяма зелена шатра с името на клуба, изписано с неонови букви, оформени в странно подобие на арабски стил, както и множество надписи, рекламиращи шоуто в клуба.
Мъжете не говореха докато работеха и единственият звук, който се чуваше, бе щракането от зареждането на оръжията. Клубът бе затворил вратите си за посетители в три през нощта, но триото знаеше, че за доста от редовните му посетители това просто сигнализираше началото на вечерта.
Детективите излязоха от буса и тръгнаха един до друг към главния вход. И тримата носеха дванайсеткалиброви помпи Итака. Вратата бе покрита със стоманена пластина, гравирана с чудновати мавритански шарки и осигурена с ключалка Йейл. Маус коленичи и извади връзка ключове.
— Нямаме нужда от шибана заповед — промърмори той и след няколко опита намери подходящия ключ.
Влязоха в тъмното фоайе на клуба и слязоха тихо надолу по дебелия килим на коридора, където под вратата грееше силна светлина. Вратата, евтин дървен модел, беше заключена. Джефърс отстъпи на няколко ярда, наведе се, направи засилка и премина с трясък през бариерата без повече усилия отколкото обикновен човек би положил да премине през мънистена завеса.
Нощният клуб беше на две нива: горно, с форма на подкова, пълно с маси, където сега стояха тримата детективи, и долно ниво, което се състоеше от маси, групирани около голям дансинг. И двете гледаха към голяма сцена, закрита с тежка завеса в червено и златно. На долното ниво се въртяха десетина души: момичета от шоуто, курви и група от биячите на Чу Уилис. На една от масите петима мъже играеха на карти. Сцената бе осветена ярко от лампите за почистване.
Арт Дъгман отиде до парапета от ковано желязо, който отделяше горното ниво, и стреля в тавана. Писъци от жените, ругатни от мъжете. Върху масата и мъжете покрай нея полетя гипс, напраши дрехите им, картите и купчините банкноти, посипвайки се като лек снежец.
Дъгман слезе мълчаливо на долното ниво. Никой не помръдна. Всички играчи седяха замръзнали като манекени във витрина. Всички те бяха разпознали Триото Кинг Коул и никой не искаше да прави излишни движения, които биха могли да се възприемат като опит за изваждане на оръжие.
Докато Дъгман приближаваше към масата, един от лейтенантите на Чу Уилис, едър мъж с бръсната глава, известен като Бъстър, заговори:
— Какво е това, по дяволите, Дъгман? Нямаш ли си какво да правиш?
За миг Дъгман напомпи друг патрон в затвора на пушката си и опря дулото в горната устна на Бъстър.
— На мен ли говориш? — попита вежливо Дъгман. — Не помня да съм искал някакви коментари.
Той продължи да натиска пушката. Главата на Бъстър се изви назад. Столът му се прекатури. Дъгман го задържа изкусно, запазвайки баланса само с натиска на пушката върху устната му. По брадичката на Бъстър потече тънко ручейче кръв и слюнка.
— Търся Чу-чу — обяви Дъгман. — Къде е?
Очите на Бъстър се изцъклиха и той промърмори нещо.
Дъгман вирна глава.
— Какво е това, Бъстър? Не разбрах какво каза?
Дулото на пушката, измокрено от изобилната пот на Бъстър, се плъзна до скулата му.
— Не е тук. Кълна се в Бога, не е тук.
— Къде е тогава?
— Не знам. Не ми казва нищо.
— Тук ли беше снощи?
— Да, рано. Беше в офиса си, горе. После каза, че излиза и че няма да се връща. И излезе. Хей, човече, лицето ме боли.
Дъгман не обърна внимание на това.
— Срещал ли се е с някого?
— Откъде да знам, човече? Той беше вътре, вратата беше заключена. Към единайсет се обади долу да поръча ядене и пиене. Само това знам, човече.
Дъгман погледна към Бъстър и разбра, че той не лъже. Натисна леко пушката и Бъстър се прекатури с трясък. Дъгман замахна с дулото през масата, събори чашите и пепелниците на пода и събра покривката като сак с парите и картите вътре.