— Хайде да го хванем — предложи рязко Дъгман и се стрелна към седалката.
Маус скочи на шофьорското място, форсира мотора на буса и потегли на юг по Дванадесето авеню. В продължение на няколко улици задържаше буса на половин пряка зад шевролета. По авенюто, оградено от двете страни с паркирани празни полувлекачи, не се движеха други коли.
Маус приближи буса до шевролета на две коли разстояние, после настъпи здраво газта. Бусът подскочи напред, изравни се с колата и зави рязко пред нея. Дъгман зърна паникьосаното лице на шофьора преди бусът да изтика шевролета до един паркиран влекач със скърцане на метал и спирачки.
Чудесен удар. Задната част на буса прикова шофьорската врата, а другата врата се смачка във влекача. Шофьорът се озова в капан. Дъгман изскочи и застана пред шевролета със скръстени ръце, обвит от дима от пробития радиатор на колата. Джефърс грабна пушката си и заобиколи притиснатата кола отзад. Когато зае позиция, той свирна и Маус придвижи леко буса напред, за да освободи шофьорската врата.
Джефърс я отвори и издърпа разтреперания човек отвън. Завъртя го, мушна дулото на дванайсеткалибро—вата в основата на черепа му, притисна го в собствената му кола, с ръце на капака и претърси с една ръка, изваждайки девет милиметров автоматичен пистолет и четириинчов сгъваем нож. Дръпна ръцете му зад гърба и щракна с белезниците.
Дъгман приближи и погледна човека в лицето. Беше млад мъж, не повече от двайсетгодишен и Дъгман не го познаваше — още един новак в наркотърговията, доставен от безграничните улични запаси.
— Имаш ли разрешително за този пищов, синко? — попита учтиво Дъгман, вдигайки оръжието.
— Да ти го начукам, задник! — изсъска хлапето. — Нищо не съм направил, а ти ми прецака колата. Кой ще плати за това, негро?
— Трябва да не е от местните, така говори — отбеляза Джефърс.
Дъгман пъхна пистолета в колана си и кимна.
— Не мога да се сетя. Откъде си, синко? Бруклин?
— Какво ти пука, мамка му? Щом ще ме прибираш, давай!
— Заведи го зад влекача — нареди Дъгман. Джефърс сграбчи ръката на хлапето и го повлече.
Хлапето не очакваше това. Огледа се диво, пое си дълбоко дъх и започна да крещи:
— Хей! Помощ! Полицейско насилие! Хей! — Това често помагаше в претъпканите улици на Бед Стай.
Без да забавя ход, Джефърс подхвърли пушката си, сграбчи пет инча от края на цевта и пъхна предния й край в устата на хлапето. Натисна нагоре, докато цялата тежест на момчето увисна на мекото му небце. От гърлото му се чу пронизителен болезнен писък.
Когато стигнаха зад влекача, Джефърс срита момчето по краката, подсече го и го хвърли по очи върху тротоара. После се стовари върху гърба му.
Дъгман клекна до лицето на хлапето. Заговори дружелюбно.
— Сега, ти не си от тук, така че ще трябва да проявим известно снизхождение. Тук, в Харлем, ние допускаме много говна, но едно от нещата, които не допускаме, е отвличането на лейтенант от Нюйоркската полиция. Мислиш си, че и преди си попадал в беда. Бил си в младежкото отделение. Може да си влизал един-два пъти в Райкърс. Но сега си попаднал в харлемска беда, синко. Това е друг свят. Тук си имаме нещо, което надминава всяко полицейско насилие. Схващаш ли?
— Но… — изхриптя хлапето.
Дъгман направи знак на Джефърс, който се наведе напред, и прехвърли малко от тежестта върху крака си. В дробовете на хлапето внезапно нахлу свеж въздух. От устата му потече струйка кръв и изцапа тротоара.
— Сега — продължи Дъгман — можеш да ни помогнеш много. Искаме да разберем къде точно държат лейтенанта, къде е Менинг и колко души има вътре, къде са те. Разположението вътре. Можеш ли да направиш това?
Хлапето изхърка:
— Да ти го начукам, ченге!
— Нямаме време за тези глупости — ядоса се Дъгман. Наведе се напред докато лицето му стигна само на няколко инча от втренченото око на момчето. — Ял ли си някога от собствената си плът, хлапе? — попита нежно той.
Окото продължи да се взира. Хлапето нямаше готов отговор.
Дъгман се обърна към Джефърс.
— Отрежи му ухото!
Джефърс извади сгъваемия нож, отвори го с шумно щракване, дръпна грубо дясното ухо на хлапето и започна да реже. По лицето на момчето рукна кръв и се стече в окото му. Хлапето изрева и се надигна, но Джефърс остана непоколебим като небостъргач.
Дъгман се наведе и защипа ноздрите на момчето, а когато устата му се отвори, той пъхна кървавата маса вътре. Хлапето я изплю веднага, задави се и повърна. Сега ридаеше, а носът му течеше.
— Не обича ухо — отбеляза Дъгман. — Много лошо.
— Искаш ли да опиташ малко нос? — предложи Джефърс.