— Да, имам проблем — въздъхна горчиво Карп. — Проблемът е, че човекът, уредил цялата тази шибана сцена, ще се измъкне от това, ухаещ на рози.
— Имаш предвид мистър Лимоново Кафе?
— Него — кимна Карп. — И Фейн. И Серджо. Макар да имам чувството, че ще е доста трудно да свържем Фейн и Серджо с убийствата. Рийди е ключовият играч. Той е бил там, в клуба. Той трябва да е подшушнал на Менинг, че Клей работи под прикритие и то веднага щом е научил от… откъдето и да го е научил. Между другото, ти прибра ли чиниите и чашите от клуба?
— Да, след като говорихме с теб, изпратих няколко души да приберат целия поднос. Мислиш ли, че ще бъде достатъчно?
— Всъщност не.
— Е, и как ще го прибереш?
— Още не знам. Ще измисля нещо.
Дъгман се усмихна хитро.
— Добре. Ти си добър в това. Ако го измислиш и ако шефът е съгласен, уведоми ме. Иска ми се поне веднъж да окошаря едно богато бяло конте. Приятно разнообразие.
Два часа по-късно Карп, макар че още не беше измислил нищо, се чувстваше значително по-добре. Беше се изпружил гол, по очи, на едно килимче, докато Мерлийн се разхождаше по гърба му, извивайки пръстите на краката си. Мерлийн беше облякла тениска със снимка на Алберт Швайцер и нищо повече.
— Мм, започва да действа — отбеляза Мерлийн и продължи да го тъпче. — Когато започнах, те усещах като асфалта на Гранд стрийт. Как се чувстваш?
— Още — въздъхна дълбоко Карп.
Мерлийн коленичи, възседна го и започна да масажира мускулите на раменете му.
— Боже, колко си напрегнат! — възкликна тя. — Изненадана съм. Би трябвало да си предразположен позитивно сега, след като случаят с тези наркоубийства вече е разрешен.
— Не е свършил — промърмори Карп, забил уста в килимчето.
— Не е ли? Нали върна Клей? Между другото, аз изтичах при Марта в болницата. Тресеше се от облекчение. Обаче не мисля, че Клей изглеждаше чак толкова зле. Като се има предвид, че са го измъчвали. Е, какъв е тогава проблемът? Искаше да хванеш Менинг… сега имаш Менинг, нали така?
— Мъртъв — уточни Карп.
— О, разбирам… Това е проблемът.
Тя продължи да го масажира мълчаливо още няколко минути, а после отбеляза:
— Става дума за Рийди. Искаш да се докопаш до Рийди.
— Мммм-хм — само измърка Карп.
Опитваше се да не мисли за Рийди, всъщност се опитваше да не мисли за нищо, освен за ръцете на Мерлийн върху гърба си и за тънката ивица силна топлина, притисната върху темето му, там, където слабините й се докосваха до него. Мислеше да се завърти и да я дръпне върху себе си за едно потно вкопчване на пода, колебаейки се между тази възможност и удоволствието от един още по-продължителен масаж.
Но Мерлийн внезапно престана да го разтрива, изправи се и седна на леглото. Извади едно марлборо от пакета и го запали. Карп вдигна поглед към нея.
— Нещо не е наред ли? — попита.
— Не, освен че започвам да прихващам от напрежението ти. Шибаната работа.
— Остави я в офиса — посъветва я Карп.
— О, да, я виж кой го казва! Тази реплика си е моя. Проблемът е, че ме очаква един процес за Мейснър и още около сто други дела, повечето изнасилвания, които трябва да подготвя сериозно, защото с новия закон можем да спечелим някои от тях или поне да им измъкнем добри обвинения, но не мога, защото веднага щом свърша с Мейснър, ще трябва да напусна.
Издиша нервно струя дим.
— Също така, в бюрото има само още няколко души, които знаят как да се оправят с новия закон, които разбират как да развият делата. Ситуацията е напълно различна. В идеалния случай ще трябва да създадем структура, да обучим нови прокурори, да пуснем програми, които да накарат ченгетата да се размърдат, да се свържем с отделенията за Бърза помощ и с кризисните центрове — да съберем всичко това на едно място. Както винаги казваш, окръжният прокурор е капитанът на отбора. Но в този случай ако няма капитан, няма и отбор.
— Какво искаш да направя? — надигна се Карп. — Мога да поговоря с някои от командирите на зоните…
— Не! — извика буйно Мерлийн. — Още нещо, което не е наред. Виж, не го приемай лично, защото ти действително беше страхотен през всичките тези години, но… — Тя си дръпна дълбоко и издиша зима. — Вече не мога да работя за теб. Наредбите са правилни. Обмислих го сериозно след като заковахме Мейснър. В живота ми има достатъчно напрежение и не е нужно да го допълвам с лудостта, че работя за съпруга си.
Тя му се усмихна.
— Особено като се замислим колко съм изнервена. Виж какъв скандал вдигнахме за Мейснър, всичките гадости, които ти казах за нас и за бебето.