— Не си ги казала сериозно?
— Разбира се, че не съм. Виж, едно е да ме приемаш насериозно; друго е да ме приемаш насериозно, когато не искам да бъда приемана насериозно. Но това е един пример и той идва от работата с теб. Това може просто да прецака както професионалния, така и личния ми живот, да не споменаваме за въздействието върху Малката Непозната. Значи това е то.
Карп усети смесица от задоволство и разочарование; разочарованието беше странно, защото той искаше Мерлийн да напусне, но откри, че не му харесва мисълта Мерлийн да бъде прогонена от нещо.
— Можеш да се прехвърлиш в друго бюро — предложи той.
— Кое? Шеф на Углавни престъпления е Съливан, един от празните костюми на Блум. Виждаш ли ме да работя за Чарли Съливан? Няма да изкарам и три дни. Рекет? Измами? Нарко? Възможно, но те не ме устройват, искам да се занимавам с изнасилвания; там има нужда от повече работа, но не мога да измисля как да го направя. — Тя се разсмя жално. — Всички тези проклети случаи; жалко, че не мога да натопя Мейснър за всичките. Основният ти изнасилвач не приема обаждания, когато е на работа.
Тя изгаси цигарата си и пропълзя в леглото, Карп я последва и последва едно страстно, малко тъжно чукане, което неусетно премина в дълбок и ободрителен сън.
От който Карп се събуди с решение на всичките си проблеми, грейнало в съзнанието му с кристално съвършенство. Беше изплувал от някакъв сън, който не помнеше и ето го — съвършено, законно, гадно и решително — свързване на всички разплетени нишки. Странно, в съзнанието му бръмчеше идеята за обратимата грешка. Юридическа концепция, един от стълбовете на системата: съдиите допускат грешки, които се поправят от други съдии. В процеса на живота съдията, който беше ударил ядосано с чукчето си и без оттегляне в ъгъла на душата на Карп, го беше признал за виновен. Той не прецени правилно Клей; не прецени правилно Рийди. Ваша чест, ако това удовлетворява съда, тази поредица от грешки действително е обратима. Нали? Можете ли да измиете срама? Презрението към самия себе си? Не, сър, но аз мога да закова лошите момчета. Това беше нещо.
И той наистина можеше. Искаше се само съдействие от страна на виновните.
Първото обаждане на Карп тази сутрин, след като се настани (и персоналът му изкоментира колко необичайно весел изглеждал), беше до Дентън. Дентън бе на съвещание на началниците и комисарите и никой не трябваше да го безпокои. Карп каза на секретарката:
— Би ли му занесла една бележка? Спешно е. Например: Бъч казва, че ако искаш да си мълчи за работата на Кей 87, има нужда да му отделиш десет минути и то веднага.
Секретарката беше впечатлена и се съгласи да занесе бележката, обещавайки да се обади когато получи отговор.
Карп затвори, обади се на окръжния прокурор и си уреди да се види за пет минути с Блум след час. Секретарката на полицейския отдел му звънна.
— Дентън казва да дойдете тук след петнайсет минути.
Това време бе напълно достатъчно за Карп да излезе на бърз ход от съдебната палата, на юг по Бакстър до Полис плаза едно, да мине през охраната и да се качи на асансьора до петнадесетия етаж, където се намираха офисите на супершефовете. Обяви пристигането си в приемната и скоро след това Дентън влезе в стаята, по риза, ядосан на вид. Кимна рязко на Карп и го въведе в малък незает офис.
— Какво е това, Бъч? До шия съм затънал в бюджета.
— Съжалявам — извини се Карп. — Няма да ти отнеме много време. Очевидно имам нужда от благословията ти, за да продължа с това разследване на големите клечки, които стоят зад наркоубийствата.
— Мислех, че сме се разбрали за това — изгледа го свирепо Дентън.
— Да, но очевидно ситуацията се е променила. Да прибереш едно болно ченге е едно; да прикриеш огромна конспирация за използване на наркопари за финансиране на борсови манипулации е нещо съвсем друго.
— За какво говориш?
— Менинг и Амалфи са били наети от Ричард Рийди и Маркъс Фейн да пометат конкуренцията в харлемския наркобизнес, да се сдобият с парите, от които те и някои други хора са се нуждаели, за да се измъкнат от дупката, в която са били хлътнали заради някаква борсова сделка. Те също така за уредили отвличането и измъчването на Клей Фултън. Фултън има запис, който свързва Менинг с убийствата, и има записано потвърждение от Амалфи за връзката между Маркъс Фейн и убийствата, извършени от Амалфи и Менинг. Имаме и косвени доказателства, свързващи паричния поток от една офшорна банка до група борсови дилъри, от една страна, и с наркопарите, от друга. Рийди е регистрирал банката. Той е бил в клуб Мека през нощта, когато отвлякоха Клей, вероятно е разговарял с Уилис и Менинг.