Дентън изслуша безчувствено това.
— И какво искаш от мен?
— Мисля, че измислих начин да свържа Рийди с мръсните ченгета, но участието на Менинг и Амалфи в убийствата не може да бъде скрито.
— Няма начин — отсече Дентън. — Те са мъртви. Всичко е приключено.
— Не е приключено — настоя Карп. — Банда финансови и политически отрепки са изнасилили Нюйоркската полиция. Те са корумпирали полицаи; убивали са с пълна безнаказаност; отвлекли са полицейски лейтенант и са го измъчвали…
Дентън продължаваше да клати глава.
— Сега сме покрили всичко. Ако продължим напред…
— Покрили, глупости! — кресна Карп. — Няма начин да потулите това. Твърде много хора знаят, от хората на Уилис до ченгетата, които изнесоха телата от сградата, до докторите, които сега се грижат за Клей. Мислиш, че те не знаят как изглежда човек, подложен на мъчения? Как ще прикриеш това? С каква история? Хей, докторе, бях на работа и случайно си защипах питката и зърната на гърдите с електрически щипци?
Стрелна плугневен, полуироничен поглед към шефа на детективите.
— Да не споменаваме за лошите момчета — всички те са в бизнессфери, където всяка тайна си има етикетче с цената. А и пресата започна да души наоколо. Смяташ, че можеш да припишеш наркоубийствата на Уилис, може би Менинг също е работил под прикритие, застреляли са го, бедното копеле. Извини ме, но аз все още не мога да повярвам, че ти и Клей Фултън щяхте да застанете мирно и да поздравите погребението с почести на ченге като Дик Менинг.
Замълча за миг.
— Бил, какво да кажа? Ако наистина те мислех за човек, който обича да покрива кашите, даже нямаше да съм тук. Исках да се откажем още в началото, но…
Карп си пое дъх.
— Казвам ти, мина времето за това. Никой няма да повярва на тази история и ако трябва да бъда абсолютно откровен, ти си дяволски честен, за да изиграеш ролята на надежден лъжец под напрежението, срещу което ще трябва да се изправиш. Можеш да решиш само как искаш да се разчуе историята.
Карп преглътна с мъка.
— И каква е историята? Онова, което обсъждахме преди, историята за лудото ченге — това е древна история. Никога не се е случвало. Истината, която ще излезе наяве, е, че в полицията е имало червей и че тя е назначила най-добрите си хора да го преследват. И всичко е станало както трябва. Лошите са мъртви. И кой е отговорен за цялата тази каша — не ченгетата, а някакви алчни финансови и политически акули. Когато тези имена се появят във вестниците, връзката с полицията ще се опише в малка колонка на втора страница.
Дентън дълго гледа Карп в очите, докато Карп усети болка от усилието да задържи погледа си фокусиран в стоманеносините очи на другия мъж. После Дентън се обърна рязко, направи няколко крачки, сякаш искаше да се дистанцира физически от решението, което трябваше да вземе.
Най-накрая се обади:
— Онова, което имаш против Рийди, изглежда доста неубедително. Как смяташ да го хванеш?
Карп му разказа и по тънките устни на Дентън пропълзя нещо като усмивка.
— Далечен изстрел, нали?
— Получавало се е и преди — отбеляза Карп. В тялото му се разля облекчение; Дентън щеше да се навие.
— Добре, давай — съгласи се Дентън. — Ако стане, ще играем по твоя начин. Ако не… — Той сви рамене, изгледа мрачно Карп и излезе.
Карп се върна в офиса си в галоп, обади се тук-там и после стана време за срещата му с Блум. Трябваше да си пробие път през тълпа телевизионни репортери с цялото им оборудване, които чакаха изявление на окръжния прокурор по едно убийство, развълнувало особено Ийст Сайд.
Окръжният прокурор не се зарадва да го види, нито пък беше щастлив от това, че се наложи да наруши претрупаната си програма.
Когато Кари влезе, Блум попита рязко:
— Да не би да е за онази работа на Източната шейсет и трета! Сестра ми живее в съседната сграда. Всички са ужасени, така ми каза. Нищо не мога да направя, така казва тя. Това е добра сграда, как могат да те нападнат в една добра сграда?
— Не, съжалявам, не става дума за това — отговори Карп. — Става дума за приключване на историята с наркоубийствата.
— Приключване, а? — попита с отвращение Блум. — Наистина ни отне много време да се сетим, че е бил друг наркодилър. Как се казваше той — Уйлямс?
— Уилис — поправи го Карп. — Но той не е извършил убийствата. Истинските убийци са били двама полицаи, Менинг и Амалфи.
Блум понечи да се усмихне, но видя, че Карп не се шегува.
— О, мили Боже! — възкликна той. — Не онези, които бяха в моя…? О, само това ми трябваше!
— Ти не знаеше ли? — попита Карп. — Мислех, че Роланд ти е разказал цялата история.
— Не, не знаех. Каза ми само, че Фултън работи под прикритие и че не е истинският убиец. Нямах представа…