Выбрать главу

Той се надигна иззад бюрото си и закрачи бързо, прокарвайки пръсти през красивата си сивкаворуса коса. Когато погледна към Карп, стана ясно, че е измислил нещо много умно.

— Те са арестувани, нали? — попита Блум.

— Не, Амалфи е мъртъв. Самоуби се. Менинг е на свобода, но не подозира, че ние знаем. Искахме да го оставим на свобода, защото си мислехме, че може да ни заведе до хората, за които работи.

Озадачено начумерване набръчка телевизионния грим по челото на окръжния прокурор.

— За които работи? Сигурно Уйлямс ги е наел…

— Уилис. Не, очевидно допълнителните наркопари, печелени по тази схема, са били превеждани в някаква пералня, ръководена от типове от Уол стрийт. Сега ти изготвям доклад за цялата операция. Доста е сложна.

Окръжният прокурор нямаше никакъв коментар за това. Просто погледна безизразно към Карп, размърдвайки скованата си челюст.

Когато Карп стана, за да си тръгва, той добави:

— Но сега просто се отбих на излизане — ще пипнем Менинг веднага. Исках да бъдеш напълно информиран, защото ще се разрази огромен скандал.

Блум фиксира върху лицето си обичайната си фалшива сърдечна усмивка и благодари на Карп, че се е отбил. Когато стигна до вратата, Карп предупреди Блум:

— Хмм, не е нужно да ти напомням колко е важно да не вдигаш никакъв шум по тази история, докато не задържим Менинг и не получим показания от него.

— О, разбира се — съгласи се окръжният прокурор. — Нито дума.

— Радвам се, че си тук — поздрави го Арт Дъгман, когато отвори вратата. — Телефонът вече звънна веднъж.

— Не си го вдигал, нали? — попита Карп.

— Не, но касетофонът е поставен на деривата в спалнята. Можеш да слушаш от тук. Той вероятно ще се обади пак.

Карп мина през апартамента на Менинг и се огледа.

— Много хубаво — отбеляза той. — Вие, детективите, се справяте добре.

— Това е от страничните печалби — поясни Дъгман. После телефонът звънна. Карп изтича в спалнята, седна на леглото, натисна бутона за запис и кимна на Дъгман, който го виждаше в огледалото и който беше заел позиция до телефона в дневната. Вдигнаха слушалките едновременно.

— Менинг? — извика гласът в телефона.

— Ъ-хъ — отговори Дъгман.

— Боже, Дик! Знаеш ли какво става? Нахлули са на кея. Уилис е мъртъв. Не мога да се свържа с Маркъс Фейн — казват, че бил извън града. Божичко, цялата работа се изпарява яко дим.

Гласът трепереше и човекът губеше самообладание.

— Успокой се — посъветва го Дъгман.

Гласът изкрещя:

— Ще се успокоя, когато напуснеш страната, по дяволите! Точно сега идват да те арестуват, жилището ти е под наблюдение. Сега, виж какво, на Ла Гуардия, общия авиационен терминал, вход четири, има частен самолет, зареден и готов. Очакват те. Ще те откарат директно до Кайманите, а след това ще стане както сме го планирали.

Дъгман се окашля силно и погледна към Карп, който кимна.

— Съжалявам, тъкмо се събуждам. Защо трябва да напусна страната?

— Защо? За Бога, Менинг! Те държат записите. Бут и Амалфи, и двамата те споменават поименно, а Амалфи посочва Маркъс. Фултън е свободен и чифутското копеле има цялата история. Но не може да направи нищо без…

— Амалфи е мъртъв — поясни Дъгман.

— Знам, че е мъртъв. За Бога, Менинг, какво ти става? Сега мислят, че е самоубийство, но Бог знае какво ще изровят, ако наистина започнат да си завират носовете в това. И вече знаят кого търсят, могат да скалъпят дела и за другите неща, които си извършил. Искаш ли да те затворят до живот? Вече не мога да те защитавам, не разбираш ли? А сега, измитай се веднага от там!

Гласът се извиси почти до писък. После, когато не получи отговор, той опита пак:

— Дик? Дик? Там ли си?

Този път се обади Карп.

— Не, мистър Рийди, Дик не може да се обади.

— Какво! Кой е?

— Онова чифутско копеле, мистър Рийди — представи се Карп. — Предполагам, че вече не ме искате за окръжен прокурор.

— Е — попита Мерлийн след като Карп й разказа за всичко, което се случи в апартамента на Менинг, — предполагам, че ти е затворил веднага.

— Да — потвърди Карп, — не остана да си побъбрим. Странно, защото преди това беше толкова общителен.

— И лошите момчета са оковани във вериги?

— Изненадващо, да. Маус и Джефърс хванаха Рийди в решителното му бягство — с неговия паспорт, с още един, фалшив паспорт, пет бона в пътнически чекове и двайсет бона в ценни монети в куфарчето му. Отбелязах пред съдията, че мистър Рийди не е искал да рискува да се яви на процес.

Бяха в малкия офис на Мерлийн. Офисът на Карп се беше превърнал във фокус на огромно напрежение, наложено от пресата след изтичането на новината за скандала, и беше почти необитаем.