— Разбира се — кимна Карп. — И аз си позволих да предложа твоето име. Което той прие на момента. Как ти се харесва това? Този малък изблик на семейственост?
— Уха — извика Мерлийн и скочи на крака. — Карп, ти си голяма работа! — Тя го целуна сочно и го погледна, грейнала с онази божествена усмивка, на която бе способна само когато — а тези моменти бяха доста редки през последните месеци — беше напълно спокойна.
Карп се усмихна и я попита:
— Предполагам, че все още искаш да се омъжиш за мен?
— Да, естествено, вече поръчахме тортата.
— Да — Боже! — остават само десет дни.
— Всъщност девет — поправи го Мерлийн и се намръщи. — Трябва да си го запишеш в онова малко тефтерче. Което ми напомня — всичко е готово освен две дребни подробности.
— Какви?
В отговор тя разклати лявата си ръка пред лицето си.
— О, мамка му! — изруга Карп.
— Да, пръстенът е традиция — настоя Мерлийн. — За щастие, за да ти спестим пътуването до магазина, леля ти Софи предложи един. Принадлежал е на майка ти.
— Добрата стара леля Софи — възкликна разчувстван Карп. — Как го приемаш!
— За мен това е голяма чест — отвърна Мерлийн. — Макар че в Сейнт Джоузеф ще се побъркат от това. Ако си спомняш той тежи около четири фунта и целият е обсипан с малки еврейски звездички и букви на иврит.
— Да, там е написано: Гарантирано: не е шикса. А какво е другото?
— Гюма. Той ще дойде, разбира се. Но със своята експанзивност е поканил и Силвия Камас. Сметнах, че трябва да го знаеш предварително.
— Разбирам — разкикоти се Карп. — Той ще се преструва на Джон Чампи насред цял рояк хора от рода Чампи, включително пред истинския Джон Чампи. Ти как ще се справиш с това?
— Не се безпокой, принце мой — усмихна се Мерлийн. — Ще измисля нещо.
Превод от английски език — Димитър Добрев