— Освен ако…?
— Ако шефът на твоето бюро не отиде при шефа на бюро Информация и не свърши работата.
— Моето бюро… имаш предвид Карп? И Уортън? За нищо на света! Боже… Само ако Уортън си помисли, че Карп е свързан с това…
— Да, може да го отложи за още по-надалеч, чак краят му не се вижда. Може би ще е най-добре да опиташ в университета.
— Какво имаш предвид?
— Това е изключително важен проект; може да стане една добра дисертация — аналитичен метод за разкриване на серийни изнасилвачи. Хвани професора по криминология в Нюйоркския университет и нямаш грижа. Университетите имат по-добри компютри от нашите, имат си и хора, които умеят да работят с тях.
Мерлийн кимна без да го слуша повече. Тони добави съжаленията си, че не можел да й помогне повече, тя му благодари с половин уста и излезе.
Това бе прекалено, още нещо, за което да мисли, да оправя, да моли тези мързеливци да свършат нещо, което очевидно бе толкова важно. Или може би не… на кого му пукаше в крайна сметка? Изнасилени жени? Хей, бебче, я се отпусни и не се впрягай! Ако някой бродеше из града, ако хващаше бели момчета от средната класа и ги чукаше отзад, тогава това щеше да е важно. Шибаните ченгета нямаше да работят върху нищо друго през цялата година!
Улисана в тези мисли, Мерлийн се запъти да се види със своя любовник, шеф и годеник Бъч Карп.
Хоръс Джордан, сводникът, наричан от многото си приятели Сло Мо, можеше да бъде открит лесно. Сводниците са публични фигури. Те трябва да виждат и да ги виждат, да показват блясъка си на улицата, да управляват и да дисциплинират курвите си и да набират нови. Триото Кинг Коул го откри малко след единайсет вечерта в Заровете, стрийптиз бара на Четиридесет и втора улица между Шесто и Осмо авеню, където за Ню Йорк е полуофициален базар за секс, дрога и кражби, застанал под сцената със сексшоуто, увлечен в разговор с чернокожа жена с мънички найлонови шорти и розов сутиен.
Разговорът трябва да е бил интригуващ, защото Сло Мо не забеляза Джефърс и Маус докато те не го сграбчиха за лактите и не го измъкнаха на тротоара, като връхчетата на белите му луксозни обувки едва докосваха бетона.
Без да кажат и дума двамата детективи го проснаха върху немаркирания си плимут, претърсиха го и му изпразниха джобовете.
— Хей — започна меко Сло Мо, — к'во става бе, човече? Нямам далавера с вас.
Джефърс отвори задната врата на колата и захвърли Сло Мо вътре като чувал с пране.
Арт Дъгман седеше на задната седалка. Джефърс настани огромното си туловище от другата страна на Сло Мо, а Маус подкара.
— Хей, к'во правите, бе? К'во става, мамка му? Хей… — извика сводникът, но не получи отговор.
След малко той млъкна, пооправи златните си верижки и лавандуловия си парцал и зачака философски да види какво предстои. Маус пое на запад по Четиридесет и втора, после на юг по Единадесето авеню към Уест стрийт, където спря в една уличка между два изоставени склада.
Дъгман включи слабото осветление.
— Какво имаме тук? — понита той Маус.
— Сгъваем нож, шишенце с подозрителен бял прах, пачка незаконни печалби, към осем-деветстотин. Стига ни — поясни Маус.
— К'во ви стига, бе? — възпротиви се Сло Мо. — Нямате нищо срещу мен! Хей, к'во правите?
Джефърс отвори вратата и изхвърли сводника. Бутна го към стената. Маус ги последва.
— Зарежи това, човече! — изписка Сло Мо. — По… полицейско насилие. Искам си адвоката.
Джефърс разкрачи крака, застана пред сводника и заби палци в колана си, показвайки служебния си револвер в кобура върху лявото му бедро. Сло Мо видя оръжието и като че ли за пръв път осъзна положението си. Слабото му кафяво лице пребледня и коленете му се подгънаха.
— Не, човече, аз не съм дилър, човече. Мамка му, това го носех за момичетата. Аз никога… никога… о, Боже, мамка му… не и аз бе, човече.
— Снощи си пратил момиче на Лари Клари — припомни му Джефърс.
Сло Мо го погледна с празен поглед и се озъби от ужас. Джефърс видя няколко златни зъба, единият с малък диамант, блестящ на светлината от фаровете. Той повтори въпроса. Този път Сло Мо отговори с радост.
— Клари, да, да, Хейз… Той харесва Хейз.
— Значи снощи си му пратил Хейз?
— Да.
— Как изглежда тя?
Сло Мо възвърна малко от първоначалното си спокойствие. Изправи се и попита: