И така, Мерлийн прелистваше папките с делата с професионална скорост, търсейки решаващите подробности. Дали това бе сериозно престъпление, дали бе рецидив, дали ченгетата искаха сериозно да разкарат този тип от улиците, бил ли е той в затвора и за колко време?
Ето едно хлапе, откраднало златна верижка от някакъв турист точно пред Гранд сентръл, арестувано в Рикърс Айлънд за шест седмици. Туристът се беше завърнал в Мисури. Добре, с шест месеца изпитателен срок, седмиците в Рикърс бяха достатъчни. Така каза Мерлийн, играейки ролята на съдия и съдебни заседатели с авторитета и увереността на турски паша.
След около час тълпата оредя. Мерлийн влезе в главния коридор. Едно от предимствата да имаш огромно гадже, замисли се Мерлийн, бе това, че можеш да го забележиш от миля разстояние: той всъщност стоеше в другия край на дългия като улица коридор. Тя му махна с ръка, но той бе потънал в разговор с нисък, представителен мъж с раиран костюм.
Когато наближи, тя чу думите на Карп:
— Предполагам, че ще се видим в съда, мистър Симони.
Мъжът отвори уста да каже нещо, размисли, кимна отсечено и се отдалечи.
Когато Мерлийн приближи, тя отново бе поразена от умората, изписана на лицето на Карп, като на боксьор, който е на път да изгуби в решителния петнадесети рунд. Под очите му имаше тъмни кръгове, които тя помнеше от години, а по високите му скули се спускаха бръчки. Малко приличаше на Линкълн, по свой си, еврейски начин. Купчината с нейни проблеми, които възнамеряваше да стовари на главата му, отлетя и тя се усмихна щастливо.
Карп грейна като я видя.
— Здрасти, хубавице — поздрави я той. — Добре ли си прекара днес?
— Един помощник окръжен прокурор никога не си прекарва добре — отговори свадливо Мерлийн. — Видях те как отново подлуди Симони. Избяга без дори да ми каже здрасти, а той е един от любимите ми мекотели.
— Той защитава Латимор.
— Наркоманът, който застреля партньора си? Има ли проблем? Мислех, че имате надеждни самопризнания.
— Имаме — кимна Карп. — Но докато се съпротивлявал при ареста, ченгетата му стоварили два-три тупаника по главата. Той дошъл, ченгетата били там, прочели му правата и той признал доброволно. Сега Симони твърди, че признанията били направени когато Латимор не бил наред с главата заради боя. Размахва ми прецедента Джаксън-Дивно.
— Мислех, че решението в Джаксън беше базирано върху принуда — човекът умирал от жажда, ченгетата не му давали вода — нещо такова.
— Да, всичко е адски законно, но все пак не ми се ще да го представям пред заседателите. За защитата е прекалено лесно да обърне делото от убийството към раните при ареста и валидността на признанията. Освен това аз нямам надежден свидетел, веществените доказателства са съмнителни, жертвата е отрепка… имам само едно неясно признание. Още едно направил го е, но…
— Е, значи ще го окошариш?
— Може би. Не знам. Точно сега не ми се мисли за това. Между другото, Харис ми каза, че тази година вече сме имали осемстотин убийства, а още е едва юни. Ще поставим нов рекорд.
— Трябва да се отпразнува.
Карп се усмихна и разтърка лицето си.
— Да, какво ще кажеш за едно хубаво хапване, гореща вана, изтриване на гърба и един страхотен задник?
Мерлийн присви вежди.
— Звучи страхотно! Защо не излезеш да получиш всичко това някъде, а аз ще те чакам у дома за партия реми.
Карп се разсмя.
— Майната ти, Чампи!
Тя го хвана за ръцете.
— Всъщност направо ми взе думите от устата.
4.
Барът и залата за танци, известни като Адамс, заемаха голяма тухлена сграда, бивш склад с желязна ограда под Уест Хюстън стрийт до Седмо авеню. През първите сто години от своето съществуване сградата бе съхранявала ароматите на великолепния Изток; във влажни дни дървените подове все още изпускаха леки благоухания на канела и карамфил. По-наскоро, след като кварталът под Хюстън стрийт се разви като жилищен и артистичен център, тя се пренасочи към стоки, които бяха ароматни само в преносния смисъл на думата: секс, любов, авантюри, задвижвани от светлината на прожекторите и от ритъма на модерната за момента музика — диско, салса, пънк, метъл, и от изобилието на дрога.