Заведението бе една огромна зала с висок таван, боядисана в черно и оборудвана със сцена за представления на живо, издигната платформа, обзаведена със столове и масички, дълъг бар и дансинг в центъра. Между бара и масите имаше дълга тясна зона, която, по традиция, бе заета от маси народ от двата пола, които се движеха бавно под ритъма на музиката с питиета в ръце. С присъствието си в тази зона те демонстрираха своята достъпност за противоположния пол. Поради демографските особености на Ню Йорк от тази епоха повечето от хората на пазара за плът в Адамс бяха жени.
Изнасилвачът седеше на бара и наблюдаваше бавно циркулиращия парад пред очите му. Представяше си, че е ястреб, кацнал на клон, очакващ зайците да се осмелят да влязат в обсега му, и въпреки баналността си, този образ все още го забавляваше. Избирането на жертвата по този начин го изпълваше с приятни усещания за сила и бе най-забавната част от цялото му шоу. Адамс не бе единственото му свърталище. Известно време той стоя надалеч от него, направи голяма обиколка из градските барове за самотници и бе приятно изненадан от богатия избор тази вечер.
Той си имаше особени стандарти. Първо, без крави; никакви дебели, запъхтени майчици. Обичаше дребните, добре оформени женички, които един мъж със среден ръст би могъл да подхвърля насам-натам. И никакви блондинки. Смяташе, че блондинките са тъпи, а и толкова много от тях бяха изрусени. Той си мислеше, че боядисването на косата е само едно от онези отвратителни предателства, толкова типични за жените изобщо, което би могло да оправдае всичко, което той им причиняваше.
Търсеше малка, тъмна, гъвкава — и още нещо. Трябваше да има определена външност, елегантна стойка, малко надменност. Всичко, което сякаш декларираше: Аз съм твърде добра за теб — онзи вид, който той насаме наричаше моята пръдня не вони — това адски го привличаше. Знаеше, че това се среща сравнително рядко в баровете за самотници, където ловуваше. Често обикаляше общежитията на многобройните колежи в града, театрите и музеите, където жените от този тип можеха да се намерят в силна концентрация, подхранваше фантазиите си, възбуждаше се почти неудържимо.
Но никога не закачаше тези жени на такива места. Като горски хищник той бе неспокоен далеч от своята територия, където, седнал на бара, владееше положението. Жените, които желаеше, може би не се срещаха често на това място, тъй като онова, което харесваше, истинското месо за хищник като него, бе онова усещане за социално превъзходство, за неприкосновеност и гордост, които обикновено биха накарали една женя да избягва места като Адамс.
Обаче винаги се намираха по няколко. А той бе търпелив. Леко раздвижване в периферията на пазара за плът привлече вниманието му. Една жена разкарваше нисък, пълен мъж с маймунско лице и мазна черна коса. Човекът се опитваше да я успокои, но тя го гонеше. Изнасилвачът не успя да чуе точните й думи, но изражението й и неговото изражение, тонът й свидетелстваха достатъчно за силата на нападките й. Дебеланкото вдигна ръце, каза нещо гадно и изчезна в тълпата. Жената се обърна към питието си на бара.
Изнасилвачът започна да изучава жената с нарастващ интерес и вълнение. Тя бе облечена с блуза без ръкави от някакъв сребрист плат, която разкриваше стройния й гръб и елегантните й ръце. Виждаше деликатните кости на гръбначния й стълб през плата и над него, под късата й тъмна коса.
Косата й блестеше и отразяваше неоновите светлини от дансинга. На бара до нея имаше свободно място, той приближи и застана там. Поръча питие. Тя извади цигара от чантичката си и щракна със запалката. Очите им се срещнаха докато тя издишваше дима, а той се усмихна с най-безобидната си усмивка и каза:
— Страхотно представление. Вие наистина влудихте човека.
Тя изсумтя.
— Да, задникът! Приятелката ми ме убеди да дойда тук. Каква дупка!
— Да — съгласи се той, — и аз не идвам. Трябваше да се срещна с една жена, но тя не се появи. Права сте, много скапано място. Удивително — пълно е с цивилизовани младежи. Пусни ги на такова място и се превръщат в пещерни хора. И жените.
— И жените, да. Ясно ми е. Не съм крещяла така от години. — Тя го погледна със засилен интерес. Видя едно обикновено, но не неприятно лице: тъмни очи, добър тен, дълъг нос, тъмна коса, растяща ниско над челото и зализана назад в старомодна прическа. Беше облечен с красиво копринено сако и бяла риза, кафяв панталон и мокасини без чорапи.
— На мен ми се стори добре — отбеляза той. — Гаднярът сигурно си го търсеше.