След като приключиха, Фултън приближи до масата на Дъгман и седна. Държеше чаша, за която Дъгман знаеше, че е пълна със сода. Фултън вече не пиеше.
— Защо не си стоиш у дома, Дъгман? — попита го Фултън. — Улиците са опасни по това време на нощта.
— Каза да ти докладвам. И аз докладвам.
— Стига го увърта, Джак. Какво става с дилърските убийства?
— Нека да ти го изпея точно както го имаме. Да видим дали ще ти хрумнат същите лоши мисли, каквито ми хрумнаха на мен.
— Лоши мисли? — уточни Фултън.
— Само слушай, Лу — помоли го Дъгман и бързо изрецитира всичко, което той и екипът му бяха научили след нощта, в която бе убит Лари Клари: детайлите за самото убийство, доказателствата от апартамента на Клари, разпита на Сло Мо и убийството на момичето, което трябваше да бъде най-добрият им свидетел, проститутката Хейз.
— Курвите ги избиват постоянно — заключи Фултън след дълга и дълбокомислена пауза.
— Да, но виж тук, ние знаем кой го е направил — напомни му Дъгман. — Някои от момичетата по маршрута на Хейз са я видели да влиза в една кола с чернокож мъж към един и половина през нощта. От лабораторията казват, че е убита между два и три. Никой не я е виждал жива след това.
— Имаш ли добра представа за човека от всичко това?
— Не, ще трябва да пораздрусаме района.
Фултън изпъшка.
— А аз ще имам ли проблеми? — Фултън знаеше какво става, когато Триото Кинг Коул пораздрусаше някой район. Хората излитаха през прозорците с главата напред, а жилищата заприличваха на стрелбища. Хората увисваха, завързани за глезените от парапетите на най-горните етажи. От прозорците падаха телевизори. Нормалната търговия в публичните пазари за дрога се прекратяваше, затваряха и дупките за крадени вещи. На подземния свят му призляваше, заболяваше го корем и изплюваше по някое жертвено агне.
— Няма проблеми — обеща Дъгман, — вече обработихме гадините. Появи се един наркоман на име Лакстън. Каза, че е видял всичко.
— Видял е как курвата си го получава?
— Мамка му, не! Видял е как Клари си го получава. Да не би да ми пука за някаква си курва — той видял човека, който е очистил Клари, и ако си прав за това, човекът, който е оправил всичките дилъри. И курвата.
— Този Лакстън е станал свидетел на самото убийство?
— Не, видял е само как колата на Клари спира под магистралата, как един тип излязъл от нея, поровил се малко отзад, излязъл пак и отпрашил. Лакстън дремел върху куп боклуци. Скочил като видял човека, вдигнал малко шум, човекът се изплашил и се изпарил бързо. Вероятно заради това е оставил патлака на седалката.
— Видял ли е човека достатъчно отблизо, за да може да го разпознае в картотеката?
Дъгман се усмихна.
— Няма нужда. Той познал човека още там. Познавал го отдавна.
— И кой е бил? — попита Фултън, отпивайки от чашата си.
— Казва се Текумзе Бут.
Фултън се разсмя, задави се и опръска масата със сода. Когато спря да кашля, той си изтри лицето с една салфетка и извика:
— По дяволите! Трябва да ме будалкаш, човече. Текумзе! Аз познавам Текумзе Бут. Преди няколко години го пратих на топло за въоръжен грабеж. Той върши много гадости, но не е убиец.
— Може да си е сменил професията — предложи предпазливо Дъгман.
— Ъ-хъ. Не е много вероятно. Текумзе ще ти държи коня докато ти очистваш някого. Може да те откара от мястото. Но никога не е застрелял никого през целия си живот. Доколкото знам, дори не носи ютия.
— Бил е там — настоя Дъгман.
— Да, може. Давай, прибери го ако искаш, но той няма да ти каже нищо.
— Няма ли?
— Нищичко не ми каза когато го прибрах едно време. Трима души оправили един магазин за алкохол, а Бут бил зад волана. Другите гадове се измъкнаха, а Бут опра пешкира — осем години, доколкото си спомням. Дума не обели. Момчето е много кораво, това мога да ти кажа за него.
Дъгман се надигна от масата.
— Е, ще видим…
Фултън се намръщи.
— Арт, без грубости. Знам, че това е Харлем, но времената се промениха, нали схващаш?
— Да — кимна Дъгман. — Разбира се. Теди Уилсън я пееше тази песен. До скоро, Лу.
Отвън Дъгман се ядоса на себе си, че се държа като един сприхав глупак. Знаеше, че Фултън е добър — умен и способен детектив. Но Дъгман не можеше да сдържи негодуванието си от бързия му успех, как се изстреля като ракета в йерархията. Фултън беше първият чернокож детектив лейтенант, завършил колеж в историята на Нюйоркската полиция. Ако педитата* от центъра някога допуснеха брат** като шеф на детективите, това щеше да бъде Фултън.