[* Педи — Paddy — сленг — обидно название за ирландец — Б.пр.]
[** Брат — сленг — негър — Б.пр.]
Не, това не беше точно негодувание; по-скоро гняв заради пропиления му живот, мъчителното изкачване в йерархията, почти десет години в синя униформа преди да му дадат златната значка. А сега получаваше заповеди от човек с десет години по-млад от него.
До известна степен той искаше Фултън да признае това, да го уважава заради това, поне да му се доверява. Не заслужаваше смях в лицето и подканване да разпитва заподозрените.
Влезе в колата си и подкара бързо през града. Осъзна, че не е предал на Фултън трите важни неща, които искаше да сподели за убийствата на наркодилърите. Онова, което го озадачи от самото начало, бе липсата на съпротива от страна на жертвите. Никой от тях не бе застрелян сред град от олово. Поне един от тях бе отворил вратата на нападателя си. Убийствата бяха извършени съвсем спокойно, а бяха убити хора, които обикновено бяха подозрителни до степен на параноя, добре охранявани и добре въоръжени.
Второто, което не му даваше мира, бяха думите на Сло Мо, когато Мак го притисна до стената в онази уличка. Сводникът знаеше, че Мак е ченге. Защо тогава бе толкова уплашен и настояваше да изясни, че не продава дрога?
И третото бе най-убедителния довод за Дъгман. Те оставиха Сло Мо в уличката към дванайсет без четвърт. Около двайсет минути по-късно се обадиха да обявят за издирване проститутката Хейз. През следващия час някой я бе взел от улицата, беше я закарал до доковете и й беше пуснал един куршум в главата.
Тази мисъл действително беше лоша, прекалено тежка, за да я задържи само за себе си и Дъгман за малко се замисли да обърне колата, да се върне в Пепър и да стовари бремето върху плещите на шефа си. Но нещо го накара да спре. Дали Фултън нямаше да му се изсмее отново? Това наистина не му трябваше! Не, по-добре да си замълчи засега, да хване Текумзе Бут, да го принуди да говори, да го накара да разкрие, че хладнокръвният и безцеремонен убиец, когото преследваха, е ченге.
5.
Шугър Хил бе позападнал за трийсет години, но все още бе доста приятна махала, за Харлем. Апартаментът, зает от Текумзе Бут, бе разположен във все още красива тухлена сграда на Сто четиридесет и девета до Сейнт Никълъс авеню. Класата на квартала се демонстрираше от месинговите пощенски кутии във фоайето, с красивите им вратички, ключалки и полировка. Детектив Джефърс прочете името на гаджето на Текумзе Бут на една от тях и тръгна заедно с Маус към апартамента на третия етаж.
Двамата детективи извадиха пистолетите и закачиха полицейските си значки върху джобчетата на гърдите си. Джефърс се канеше да почука, но Маус го спря и опря ухо във вратата. Тя бе куха метална пожарна врата, която пропускаше добре някои звуци.
— Чуваш ли нещо? — попита Джефърс.
— Да — кимна другият. — Музика. Мисля, че е Ърт, Уинд енд Файър. И някакво квичене. Може би пребива някое куче със стереоуредбата.
Джефърс опря голямата си глава във вратата и се заслуша. После се усмихна.
— Мисля, че Текумзе си върши работата.
Маус вдигна вежди и притисна ухото си по-здраво във вратата.
— Така ли мислиш? Много шум вдига, а?
— Така си мислиш, 'щото не познаваш сексуалните навици на моите хора. Тъй като по природа сме настроени по-добре към физическите наслади, ние изстискваме повече сок от плода, извличаме по-голямо удоволствие от чукането. Ето защо сега чуваш звуците на екстаза.
— Да, приказвай ми ги ти, но ще трябва да вярвам само на думите ти, защото още не си ме уредил с някоя от твоите сестрички.
Джефърс се разсмя леко.
— Не си готов за това, момче. Ще трябва да те въведа бавно, крачка по крачка.
— Оценявам това, Мак, наистина, и междувременно полагам огромни усилия да преодолея неприязънта си към кръвосмешението. Между другото, какво правим тук? Надървям се като слушам всичко това.
— Моят план, дребни човече, е да изчакаме докато Текумзе си изстреля патроните и тогава да му връхлетим, докато си лежи в приятна наслада. Освен това там, където отива, няма да получава тези благини. Това е месечният ми акт на християнска благотворителност.
Изчакаха в коридора докато звуците престанат. После Джефърс почука силно по вратата и изкрещя:
— Отваряй! Полиция! — И отново притисна ухо във вратата.
— Идват ли? — попита Маус.
— Май че не. Не, мисля, че чувам как бяга. Ще изскочи през прозореца.
— Ще разбиеш ли вратата?
— Не ставай смешен, синко. Това е стоманена врата. Не мога да мина през нея дори да пекат задника на майка ми от другата страна. Не, просто ще слезем. Текумзе няма къде да отиде.