Светлината се придвижваше бавно към пода в мансардата на Мерлийн. Големият прозорец в центъра на шарения й тенекиен таван също започваше да блести, като матово стъкло. Мансардата представляваше една огромна стая, сто на трийсет и пет фута, разделена от подвижни паравани на дневна, кухня, трапезария и салон, една прашна зона, заета от атлетическо оборудване — машината за гребане на Карп, боксовите круши на Мерлийн, от разни боклуци и огромните мотори, които задвижваха товарния асансьор на сградата. Мерлийн си беше спретнала малък офис под западните прозорци в другия край на стаята, успяла бе да побере и около сто саксии с растения, които варираха от африкански теменужки до гигантски фикуси.
Мястото бе изцяло творение на Мерлийн и събуждането в него винаги я изпълваше с енергия. През лятото, когато се нанесе, тя се нае с непосилната задача да почисти остатъците от изоставен галванизатор, захвърляйки огромни триъгълници от жици и скрап надолу в товарната шахта. После дойде стъргането, шкуренето, боядисването, докато всичко стана както тя го искаше, една страхотно бяла, спокойна стая, високо над улицата, обляна от светлина.
Онова лято, преди осем години, двайсет и пет души живееха постоянно в старата индустриална зона на юг от Хюстън стрийт. Сега я наричаха Сохо, най-търсените имоти в Ню Йорк. Наскоро едно слабо същество с черни дрехи и бяла коса предложи на Мерлийн трийсет хиляди долара за ключа.
Мерлийн въздъхна и се измъкна от леглото, уви изтърканото розово одеало около раменете си и хукна надолу по стълбата, слизайки от спалната платформа. Мина по широките дъски на боядисания в бяло под, пусна одеалото, изкачи четири стъпала и се хвърли в горещата вода на хилядагалоновия твърд гумен резервоар на галванизатора, който й служеше за вана.
Седнала на пода на този резервоар с ароматизирана вода, която стигаше до брадичката й, тя не можеше да вижда над ръба му. Чу водата в тоалетната, отварянето на вратата, шума от тежките боси стъпки към другия край на мансардата.
Стана и започна да сапунисва тялото и косата си с бадемов шампоан. Видя, че Карп е нахлузил чифт стари шорти. После седна върху древната си гребна машина и започна да дърпа дървените й дръжки.
Тя наблюдаваше движенията на тръбните му мускули докато той дърпаше. Щеше да гребе точно петнайсет минути, да се хвърли за малко във ваната и десет минути след това да бъде облечен и готов за излизане, крачейки нетърпеливо докато я чакаше да завърши по-сложните си приготовления за външния свят. После щяха да слязат по петте разбити площадки и по двете мрачни улици до спирката на метрото на Принс и Бродуей или, ако времето бе хубаво и тя имаше настроение за това, щяха да изминат пеш разстоянието, малко над миля, до Сентър стрийт номер сто.
Ежедневие. Мерлийн се замисли със смесени чувства, че това би могло да продължи безкрайно с една евентуална спирка до детската градина, да оставят хлапето. Или хлапетата, ако се окажеше така. Все още почти не й личеше; можеше да види гъстите косми по слабините си. Ако можеше да вярва на майка си, щеше да го износи високо и почти нямаше да й личи, както при всички жени в нейното семейство. И щеше да роди лесно, ако слушаше баба си. Според баба й, чичо й Марко се родил една нощ с толкова малко проблеми, че тя почти не се събудила.
Едно леко плъзгане в стабилния живот. Нещо я дърпаше в друга посока. Наблюдавайки как Карп тренира, плътните мускули, които пулсираха под блестящата кожа, през слабините й премина едно познато усещане. Пръстите й започнаха да сапунисват по-дълбоко между бедрата й, много по-дълбоко от строгите изисквания на личната хигиена.
Има време, помисли си тя. Можеше да се скрие във ваната, а когато Карп се появеше, за да се потопи, тя щеше му скочи, сапунисана и гореща, и можеха да си прекарат една страхотна сутрин.
Но не, това изискваше обаждане до офиса, огромни промени в програмата за срещи и явявания в съда. Тя би могла да прелъсти Карп, да го отвлече от задълженията му, но чувството за вина щеше да го гризе няколко дни след това и щеше да си го изкарва на нея. Освен това персоналът, всичките умели детективи, скоро щяха да се сетят какво става, след като и двамата щяха да закъснеят сутринта, после трябваше да понасят дяволитите погледи на колегите си, всичките първокласни шегобийци:
Чичо Джордж и леля Мейбъл
припаднаха на масата за закуска.
Това трябва да служи да урок —
никога да не го правите сутринта.
Не, размисли тя, по-добре по-късно. Стана от ваната и се замисли: Аз се превръщам е една похотлива стара дама. Не е изненадващо, тъй като бях и похотлива девойка. Значи довечера, или по-рано — може би ще успея да го примамя в офиса си. Здраво и бързо върху бюрото, сред книжата. Тази мисъл я стопли и от гърлото й изскочи сподавен кикот, докато се пресягаше за хавлията.