Без да му обръща внимание Карп изрече равнодушно:
— Чух, че искаш да говориш с мен.
— Да, да — ужасни убийства. Днес се появих в Сутрешното шоу за това. Гледа ли го?
— Не, не съм — отговори Карп със същия тон. — Какво има?
— Какво има ли? — повтори озадачен Блум.
— За какво си искал да говориш с мен? Дали съм те гледал по телевизията?
— Какво? Не, разбира се, че не! Съобщих на медиите, че превръщам в свой главен приоритет убийствата на тези наркобарони. — Пауза за ефект. — Нали знаеш за големия ни пробив в делото. Обявих и това.
Карп усети как лицето му пламва.
— О? И какъв е този пробив? Дори по телефона Карп долови тона, изпълнен с наслада, с който Блум го информира, че убиецът на Лари Клари е бил арестуван предишната вечер и че сега е в полицейския арест.
— Предполагам, че не си разбрал — заключи Блум.
— Не, май че не съм. Трябва да гледам повече телевизия, за да разбера какво става в канцеларията на окръжния прокурор.
Блум не обърна внимание на това и продължи:
— Организирам специален отряд за убийствата на тези наркобарони. Все елитни момчета. Ще използваме този пробив, за да разнищим цялата каша.
— Ъ-хъ. Кога е съвещанието?
— Обади се на моето момиче — отсече човекът на действието и затвори.
Карп се обади и научи, че съвещанието е насрочено за десет часа, след по-малко от час. После Карп звънна на Кони Траск и й каза да се заеме с разместването на хората, да отменя и препрограмира ангажиментите му и да му намери Роланд Харкани колкото е възможно по-скоро.
Десет минути по-късно Харкани се появи пред вратата на Карп, възвестявайки пристигането си с две бързи почуквания. Роланд Харкани беше среден на ръст мъж, но толкова развит във врата, гърдите и раменете, че изглеждаше нисък. На пръв поглед никой не можеше да предположи, че лицето му принадлежи на юрист, нито дори на човек, завършил гимназия. Той беше червендалест, с ястребов нос, със силно изпъкнало чело и мощна челюст. Очите бяха изразително сини и малки. Косата му бе сребристоруса, сресана назад чак до яката, като на професионалните борци. Веждите и клепачите му бяха също толкова светли и почти невидими, което само завършваше грубата му външност.
— Сядай, Роланд — покани го Карп. — Мисля, че имам едно забавление за теб.
— Така ли? — Харкани се ухили, разкривайки дългите си жълтеникави зъби. — Ще ми позволиш да чукна Мерлийн преди да й наденеш пръстена?
— Нали знаеш, Роланд — укори го меко Карп, — именно тези забележки те правят непопулярен в офиса. Забрави ли, че щяхме да поработим за твоята популярност?
Харкани се разсмя и се облегна назад в стола си и скръсти пръсти зад главата си, което раздвижи бицепсите му с размери на футболни топки.
— И за какво е това? — попита той.
— Убийствата на наркодилърите. Очевидно сме извършили арест.
— Чакай да се сетя. Един джентълмен от афро-американски произход с досие от тук до Канарските острови?
— Не знам, Роланд. Може да е жената на епископа. Или някой унгарец. Разбрах едва преди десет минути от върховния ни началник.
— Един унгарец не би се оставил да го хванат — наежи се Харкани. — И какво има за мен?
— Блум организира един от любимите си елитни отряди, който да координира работата по цялата поредица убийства. Не е нужно да казвам, кофа с говна, но ми трябва някой, на когото мога да разчитам, който да ги държи за ръцете и да внимава да не прецакат всичко — обясни Карп.
Харкани стана и приглади и без това изпънатата от корема му бяла риза.
— Е, Бъч, за мен беше удоволствие, както винаги — усмихна се той, — но трябва да бягам, имам тънка стъклена тръбичка, пъхната в пениса ми и не искам да закъснея.
— Роланд, не ме затруднявай — помоли го уморено Карп.
— Хей — Харкани посочи с пръст към Карп, — не те затруднявам. Аз искам същото. Бъч, това е Роланд — аз не съм бавачка, аз обичам да сритвам задници. Защо не помолиш Ви Ти да го направи, той е големият дипломат.
Карп обясни с търпелив глас.
— Защото Ви Ти не е прокурор по дела за убийства, а ти си и си най-добрият, когото имам под ръка в тази работа, а това е дело за множество убийства. Не само това, но доколкото си спомням, последният път, когато Ви Ти получи малко популярност, аз чух сума ти вайкания от определени хора за това как никой не им обръщал внимание, как Ви Ти получавал всички благинки…
— Бъч, това е различно…
— Ако може да завърша — така че когато се появи такава възможност, някой да блесне в голямо дело, да застане под светлината на прожекторите, та всички да го видят в благоприятна светлина, и да общува с някои от най-влиятелните хора в града, естествено, естествено, аз си помислих за теб, Роланд.