Близо до трона седеше шефът на администрацията в окръжната прокуратура, Конрад Уортън. Уортън беше дребно розово човече с оредяла руса коса, сресана на път по средата, сини очи, розова, извита като лъка на Купидон уста и мъничко закръглено коремче.
— Здрасти, Конрад — поздрави Карп.
Уортън вдигна поглед от документите, които изучаваше, и погледна към Карп сякаш Карп бе огромно лайно, изтърсено на масата от някое бездомно куче.
— Здрасти, Чип! — поздрави и Харкани, имитирайки гласа на ученичките, когато се викаха да си поиграят.
Уортън обичаше да го наричат Чип, име, което му се струваше доста по-нормално от Конрад. Харкани никога не пропускаше да използва Чип с точно този тон във всяко изречение, което отправяше към Уортън — не точно това, което Уортън бе имал наум, когато си измисли прякора.
Уортън присви устни и продължи да се взира в книжата си, докато по врата му започна да се надига лека руменина.
Четвъртият бе сънлив чернокож джентълмен, към петдесет и пет годишен, с посивяваща коса, облечен в ръждивокафяв старомоден костюм. Когато Карп и Харкани влязоха, той вдигна поглед и ги посрещна с ведра усмивка, после продължи да прелиства оръфания си бележник и да си записва нещо с автоматичен молив.
В десет и пет вратата към офиса на Блум се отвори и окръжният прокурор влезе с добре облечен мъж към шейсетте. Блум бе малко по-нисък от средния ръст, спретнат, с големи влажни очи, широка уста и тънък издаден нос. Сребристорусата му коса бе подстригана безупречно и сресана педантично като на телевизионен говорител. Той седна в креслото си, настани другия човек отдясно до себе си и започна с представянето. Ченгетата бяха от отдел Наркотици, работеха в Трийсет и второ управление в Харлем — Дик Менинг и Сид Амалфи.
Другият чернокож мъж беше Дуайт Хамилтън, представител на харлемския конгресмен Маркъс Фейн, който имал неотложни ангажименти във Вашингтон. Мъжът с Блум бе Ричард Рийди, адвокат от Уол стрийт. Рийди и Фейн бяха съпредседатели на организация, наречена Граждани срещу наркотиците.
Блум заговори. Като много хора, които се наслаждават от звученето на собствените си гласове, той имаше увереността на човек, който говори пред запленена публика и не се отличаваше с лаконичност. Постоянно се чуваха фрази като този велик град, този бич наркотиците, които изсмукват жизнения сок и граждани, които работят за общото благо. Уортън си водеше, или поне така изглеждаше, подробни бележки. Карп драскаше безцелно в бележника пред себе си, докато умът му се рееше надалеч.
Очите му се спряха върху Рийди. Беше чувал за него, познаваше репутацията му на човек, който направил много пари през шейсетте и продължил да забогатява все повече, възползвайки се от най-различните начини, по които забогатяват адвокатите в Ню Йорк. Той си падаше по комитетите. Притежаваше много имоти в Харлем и бе близък политически съюзник на Маркъс Фейн.
Изглеждаше точно като за ролята си: грубовато, румено ирландско лице, голям нос, широко чело, иронична усмивка, проницателни сини очи. Той вдигна глава и срещна погледа на Карп. Настъпи моментът на преценката; Карп усети, че го изследва човек, притежаващ едновременно цинична и забавна интелигентност. Челото му се сбръчка, очите му се завъртяха леко към Блум, а после нагоре към тавана — универсалният жест, че някой си умира от скука.
Блум най-накрая се изчерпи.
— А сега, бих искал да дам думата на моя много скъп приятел Рич Рийди. Рич е направил толкова много, толкова много за хората в този град. Адски съм доволен от това, че той изяви желание да отдели от безценното си време, за да ни помогне в това толкова важно начинание. Рич?
Рийди се окашля и заговори с приятен тенор.
— Благодаря, Сенди. Нямам много за казване. Поласкан съм, че ме помолихте да услужа. Виждам нашата роля, моята и на конгресмена Фейн, главно като подкрепа, разгласяване пред обществеността, че е направено нещо, за да се почисти тази каша, да бъдат спрени тези чудовища, да не си мислят, че могат да се надсмиват над закона и да убиват безнаказано по нашите улици.
Направи пауза, колкото присъстващите да смелят казаното.
— Това и едно общо наблюдение на поведението в тези случаи, така че гражданите да повярват, че… силите на закона са запазили своята мощ. Полицията, съдилищата и така нататък. Точно сега ние сме в ранните етапи. Това е полицейски въпрос, така че нека да чуем полицията.
Той се обърна и погледна през масата към Менинг. Менинг погледна към партньора си и започна: