Той осъзна, че човърка нервно в една цепнатина в тапицерията на кафявия диван и спря. Нямаше списания. Върна погледа си към жената, седнала на ръба на бюрото до тясната пътечка. Тя постоянно звънеше по телефона. Беше закачила слушалката на рамото си и си водеше бележки в жълто тефтерче, после мушваше молива в гъстата маса от блестяща черна коса, която скриваше лицето й. Носеше черна пола от някакъв шумолящ плат; тя беше с цепка, стигаща пленително високо нагоре по бедрото й, когато кръстосаше крака. Краката бяха великолепни, слаби и дълги, но не крехки, обвити в лъскав чорапогащник с цвят на мъгла. Носеше малка черна ръкавица на лявата си ръка, като стрелец.
Шик се настани по-удобно, така че да види вътрешната част на бедрото при следващото кръстосване. Но сигурно нещо бе задействало невидимия радар, тайното оръжие на всички момичета; тя отметна глава и го изгледа свирепо.
Той наведе глава и усети как се изчервява. Жената бе класическа красавица от кориците на списанията — големи черни очи над остри като бръсначи скули, широка страстна уста, кожата — деликатен розов порцелан. Шик долови, че нещо не е наред с едното й око, някаква налудничава светлина в него или може би тя бе леко, но привлекателно кривогледа. Той усети как червенината се качва нагоре по бузите му и бързо отклони поглед от нея, насочвайки го към спрелия часовник.
Точно тогава вратата на шефския офис се отвори и човекът, който щеше да интервюира Шик, излезе. Шик бе по-висок от шест фута, но шефът на бюрото стърчеше поне четири инча над него. Той протегна голямата си ръка и Шик я пое. Шик го погледна в очите, които бяха странни, дълбоки и сиви, с мънички жълти петънца. Те бяха леко дръпнати над широките скули. Носът на Карп беше месест, устата му — пълна, брадичката — дръзка и груба, косата — подстригана перфектно, средна дължина, пепелявокестенява.
— Мистър Карп? — попита Шик.
— Да. Вие сте Шик. Да влезем в офиса ми.
Едрият мъж посочи към отворената врата и докато
вървеше след Шик той каза нещо на тъмнокосата жена, кацнала на бюрото. Тя отговори със сърдечен смях. Карп спря и каза още нещо. С ъгълчето на окото си Шик като че ли забеляза как жената сграбчи небрежно задните части на бъдещия му работодател — ако наистина беше вярно, ето още един сигнал, че не се намира на Уол стрийт.
Шик влезе в офиса и се огледа. Дългата, очукана дъбова маса в центъра бе заобиколена от около дузина различни столове. В единия край имаше масивно орехово бюро с протрит кафяв кожен стол зад него и два високи стола отпред. Бюрото бе отрупано с цяла пряспа кафеникави папки, различни хартии и бележници. Шик забеляза автобиографията си, носеща се най-отгоре на купчината.
В ъгъла имаше закачалка, от която висеше тъмносиньо сако, спортен екип, шапка на Янките и бейзболна ръкавица. На стената зад бюрото висяха няколко снимки в рамки: една на отбор по софтбол (с Карп на третия ред), една, изрязана от стар вестник, на далеч по-младия Карп, избиващ баскетболна топка от ръцете на противников играч (надпис: Карп отбелязва 26 срещу UCLA*), копие от вестникарска снимка, показваща някакъв конник в бяла униформа, атакуващ с копие, и нещо като плакат Търси се, отпечатан на чужд език. Шик тъкмо се навеждаше над бюрото, за да огледа подробно последната, когато вратата се отвори и Карп влезе.
[* University of California Los Angeles — Б.пр.]
Той тръшна дългата си слаба фигура на стола зад бюрото и направи знак на Шик да седне срещу него. Хвърли един поглед на автобиографията, после погледна директно към Шик.
— Е. Как така ви се прииска да работите в прокуратурата?
Шик се усмихна нервно, мислейки си за идеалистичен отговор, погледна към Карп, който не се усмихваше, отхвърли идеалистичния отговор, който при всички положения не беше верен, реши да си го каже направо и изтърси:
— Искам да водя дела. Не мога да си позволя да загърбя практиката, а ако работя за някоя голяма фирма, в продължение на години няма да мога да застана пред съдебните заседатели. Така че…
Карп изкриви уста в далечна сянка на усмивка. Шик отново забеляза малките жълти петънца в очите му, дръпнатите скули. Това лице не беше дружелюбно. Шик не можеше да престане да противопоставя Кари на старшите адвокати, които го бяха интервюирали сутринта. Те бяха безупречни, уверени мъже, силни, но силата им бе подкрепена от могъществото на дълбоко установения ред, символизиран от лакираното дърво и дебелите килими. Силата на Карп изглежда бе някаква вътрешна твърдост, която не се дължеше нито на запуснатия офис, нито на положението му в момента.