Докато Карп говореше по тази тема, лицето му потъмня от сърдита кръв, голямото му чело се сбърчи, а в странните му очи заблещукаха малки искри. Шик несъзнателно се изгърби малко в стола си. Помисли си, че никога не би искал целият този гняв да се излее върху него.
После Карп като че ли се овладя. Отпусна се назад, усмихна се и поклати печално глава.
— Отново си запях песента. Говорех за нашата работа. Да, водим процеси за убийства. Имаше Бюро Убийства, но вече го няма. Тук се опитвам да правя онова, което Бюро Убийства вършеше наистина добре, да обуча юристите си да водят процеси, а по-късно да водят и процеси за убийства. И ако искаш да се научиш, това е най-доброто място за теб. Недостатъкът е, че ако работиш за мен, няма да си в блестящи отношения с властите от горния етаж. Ще получиш най-скапания мъничък офис, ще чакаш най-дълго за повишение и ако се нуждаеш от някаква административна услуга, ще я чакаш цяла вечност. Добре ли ти звучи?
— Кой би поискал нещо повече?
— Добре. Някакви въпроси за работата?
— Милион, но не са спешни. Искате ли да узнаете още нещо за мен?
— Да — въздъхна Карп. Усмивката му се стопи, отдръпна се в каменното му лице и брадичката му се вирна властно. — Защо се заглеждаше в роклята на гаджето ми там отвън?
Шик се опули и усети как сърцето му се качи чак в гърлото.
— Аз… не… хм… — заекна той.
— Шик — посъветва го по-мило Карп, — ако се изчервяваш когато лъжеш, никога няма да станеш процесуален адвокат. Поработи върху това! Междувременно…
По вратата на офиса се чу припряно почукване. Карп изглеждаше раздразнен, че ги прекъснаха, но отговори:
— Да? Кой е?
Вратата се отвори и вътре влезе един едър, мустакат чернокож в кафяв раиран костюм.
— Клей Фултън! Какво става, човече?
Човекът забеляза Шик.
— Прекъсвам ли нещо?
— Не — отговори Карп, — тъкмо приключвахме. Това е Питър Шик, новата ни трета база. Питър, детектив лейтенант Клей Фултън.
След като се ръкуваха, Карп предложи:
— Добре, Шик, излизай от тук и виж секретарката на бюрото — Кони Траск, готината чернокожа дама на централното бюро, — кажи й, че си нает. Предай й също, че съм казал, че тя е готина чернокожа дама. Тя ще ти даде молив, бележник и ще те настани някъде. Най-накрая можеш да получиш и нари. И намери Тони Харис. Той ще ти даде малко работа.
Освободен толкова бързо, Шик промърмори довиждане, беше ми приятно и излезе от офиса. Чак по-късно осъзна, че Карп изобщо не си беше помислял, че предложената работа може да бъде отхвърлена. Някак странно, Шик прие това като комплимент.
След като Шик излезе, Фултън посочи към затварящата се врата.
— На колко е той, на дванайсет?
Карп се разсмя.
— Боже, така изглежда. Но е завършил право. Ние остаряваме, приятелю.
— Стари, но още твърди. Като говорим за старост, получих поканата ти.
— Ще дойдеш…?
— Да, двамата с Марта ще бъдем там. Не мога да повярвам — ти и Мерлийн, краят на една епоха. Току-що я видях отвън, все още хитруша… все още с мръсна уста. Ще я накараш ли да престане да ругае така, като сс обвържете законно? Ще я цапардосваш ли по устата?
Карп се задави от смях.
— Това ще бъде последното ми деяние на земята. Но виж какво ще ти кажа, Клей — ако тя наистина ме убие някога, искам да си мълчиш. Нека си остане в семейството.
Двамата мъже поговориха непринудено още няколко минути, мъжки приказки за спорт и политика. Бяха приятели от първите години на Карп в прокурорската канцелария, когато той беше най-младият член на фамозното Бюро Убийства, а Фултън, който вече притежаваше огнена репутация на детектив, го обучи в полицейските процедури и му осигури доказателства и свидетели, които помогнаха на Карп да си създаде своя репутация като прокурор.