— Е — обади се Карп след кратка пауза, — още ли убиват хора в Харлем?
Лицето на Фултън стана сериозно.
— Да, точно за това искам да си поговорим. Снощи някой е пречукал Лари Клари.
Карп се замисли за името, но не се сети за нищо. Фултън видя празния му поглед и обясни:
— Наркодилърът. Продаваше кока на лъскавото общество. Някой го убил в собствената му кола и я оставил под федералната магистрала. Оставил и пистолета.
— Имаме ли някаква специална причина да скърбим за смъртта на мистър Клари?
— Не, освен ако не си му майка. Но виж тук. През последните три месеца имаме пречукани петима едри търговци на дрога в Харлем. Клари е номер шест. Слушай това. — Той си погледна бележника. — Втори април, Джими Уйлямс, застрелян в тила с голям калибър в празен апартамент, Харлем. Никой не е видял нищо. Двадесет и осми април, Того Макалистър отворил вратата на апартамента си, в Морнингсайд хайтс, и налетял на изстрел от пушка. Никой не е видял нищо. Дванадесети май, Сладкия Мартин, намерен в една уличка, Лоуър ийст саид, с вързани ръце, прерязано гърло, прободни рани по цялото тяло; също. Шестнадесети май, Боуман Горещия Флетчър, прострелян в сърцето с голям калибър, също в апартамента си, в Апъруест саид, — пак никой не видял нищо. Трети юни, Оли Бендър, намерен на един строеж, Осмо и Четиридесет и трета, с разбита глава; и пак шибано нищо.
Фултън остави бележника си и погледна към Карп.
— Да виждаш нещо странно в тази поредица?
Карп се замисли за момент, после поклати глава.
— Не виждам никакъв модел, освен, че няма модел. Просто изглежда, че куп момчета в един труден бизнес са били очистени за кратък период. Бяха се размножили. Имам предвид, каква е средната продължителност на живота на един наркодилър? Три, пет години? Или виждаш нещо, което ми убягва?
Фултън се намръщи, комично сбръчкване на високото му чело и на широкия му нос, сякаш бе подушил нещо развалено, и започна да крачи напред-назад пред бюрото на Карп.
— Все още не знам какво виждам. Както ти каза, приличат на два нормални месеца на сцената на дрогата. Може би именно това ме притеснява: прекалено е нормално, прекалено — не знам — разнообразно. Сякаш някой рисува картина за ченгетата, която казва: Шефе, тук долу никой не прави нищо специално!
— Като при Шерлок Холмс — вмъкна Карп, — необичайният епизод бил, че кучето не лаело през нощта.
— Да, нещо такова! Виж тук: шест различни почерка, в четири различни детективски зони и нито един свидетел, който да струва и пукната пара. Сякаш някой наглася поредицата така, че да не прилича на поредица, някой, който знае как мислят ченгетата.
— Кой печели? — попита внезапно Карп.
— Какво имаш предвид?
— Е, ти каза някой, внушавайки, че един единствен човек е отговорен за всичките шест престъпления. Да приемем, че си прав, че нямаш добри улики, защо не се замислиш за това кой би искал смъртта на тези шестиматa?
Фултън поклати глава.
— Да, мислих за това. Може да е един от дузина, от двайсет души, който би могъл да се намести в бизнеса след като мъртвите дилъри вече не му пречат. Това е само в града. Бог знае за онези извънградски банди — колумбийпи, кубннци, ямайци… откъде да започна?
— Значи си зациклил?
— Да, и това не ми дава мира. По дяволите, мразя загадките! Някой ловък шибаняк се измъква след като ми се е изплюл в лицето. Все още не съм победен, но имам нужда от помощ. Ето защо слязох в центъра. Ако не съм луд, единственият шанс, който имаме, това е ударът срещу този Клари. Той е пресен и копелето е направило първата си грешка.
Карп го погледна с недоумение и Фултън продължи:
— Оставил е пистолета си на седалката в колата. Евтин боклук, двайсет и двойка, но все е нещо.
— Отпечатъци?
Фултън изпръхтя.
— Не толкова добри, но имаме серийния номер. Може да излезе нещо. Искам да притисна уличната паплач много здраво. Ще пусна Триото Кинг Коул, на пълно работно време.
Карп се ухили и вдигна ръце, преструвайки се на ужасен.
— У-ха! Те добри ли ще бъдат или по всичките си дела ще се срещам с полицейска бруталност?
— Хайде, Бъч, те са се променили. Видяха светлината. Ще се отнасят към всеки боклук в Харлем като към родната си майчица. Искам всичко по тези разследвания да мине през мен. Ако има модел, това е единственият начин да го открием.
— Може да се окаже проблем.
— Не, мамка му! Изложих случая пред зоналния началник, той ме запрати при градския началник, който пък каза, че е съгласен по принцип, че трябва да координирам нещата, но не знам дали ще се ебава за това.
— Мога ли да направя нещо?