Менинг сбърчи чело.
— Мислиш, че ще има някакви действия?
— Да. Не сте ме довлекли тук, за да затвърдим близкото си приятелство. Е, какво има?
На лицето на Менинг се появи широка усмивка.
— Умен си, Клей. Казаха ми, че си умно копеле и е вярно. Нали, Сид?
Амалфи отговори без ентусиазъм:
— Да, Дик, наистина е умен.
— Да, имаме една малка работа за теб довечера — продължи Менинг. — Познаваш ли Ники Бенинг?
— Какво за него?
— Ще го очистим — отговори Менинг. Фултън изсумтя.
— Бенинг? С каква армия? Шибанякът върти половината дрога в Харлем и цялата в Южен Бронкс. Стоката минава през петнайсет ръце между него и улицата. От години никой не го е виждал на улицата. Как, по дяволите, ще се приближите до Бенинг?
— Лесно — отговори Менинг. Отпи от чашата си и запали цигара, наслаждавайки се на паузата и на вниманието, което бе предизвикал. — Братът Бенинг е в болницата. Изглежда, че онзи ден му се е спукала язвата. Трябва да е напрегнат този бизнес, да въртиш всичката тази дрога в града. И сега е в самостоятелна стая в Развел/я под фалшиво име. Лесен удар.
— Ти как разбра за това? — попита Фултън. Менинг се ухили.
— Имам си едно малко птиченце, което ми казва разни неща. Е — искаше някакво действие. Участващ ли или какво?
— Участвам — отговори уверено Фултън. — Какво, да не мислите да вляза вътре сам?
— А, ние не работим сами — поясни Менинг. — Сид ще дойде с теб.
— Да, добре — съгласи се предпазливо Фултън. — Ти оставаш?
— Не, аз ще изляза с вас. Имам малко работа в центъра. Чакай да си взема сакото.
Менинг влезе в спалнята. Фултън се изправи. Огледалната стена отразяваше неясно вътрешността на спалнята. Фултън видя как Менинг вади от гардероба светло спортно сако и кобур за пистолет. Той намести кобура, извади един автоматичен пистолет от чекмеджето на бюрото си и го пъхна в кобура. После измъкна малък револвер от същото чекмедже, вдигна крака си на леглото и постави револвера в кобура, привързан към десния му глезен. Облече си сакото и се огледа в дългото огледало. Когато се появи, Фултън се обърна бързо от огледалото и забеляза, че Амалфи се е втренчил в него. Амалфи изглеждаше отслабнал и побелял. В едното му око се забелязваше някакъв тик. Фултън се досещаше защо е нервен.
Болница Рузвелт, на Девето и Петдесет и девета, бе само на десет минути от апартамента на Менинг. Фултън и Амалфи паркираха старата кола на Амалфи до входа към Бърза помощ. Амалфи подаде месингов ключ на Фултън.
— С това ще отвориш аварийния изход отвън. Той е в стая 523.
— Ще трябва да изкачвам пет етажа?
— Освен ако не искаш да скочиш в асансьора с един куп свидетели. Стаята е между аварийното стълбище и стаята на сестрите. Трябва да влезеш и да излезеш за три минути. Заглуши пистолета с възглавница.
— Добър съвет, Сид — кимна Фултън. — Вижда се, че ти си мозъкът на операцията. Ти тук ли ще останеш?
— Да, работата е за един човек.
Фултън кимна отново и излезе от колата. Откри аварийния изход, отвори вратата без проблем и бързо се качи до петия етаж. Ники Бенинг беше там, където се очакваше да бъде, овързан с най-различни тръбички, заспал, без охрана.
Фултън се върна до аварийното стълбище и изчака няколко минути на площадката. После се върна в коридора и взе асансьора надолу към партера. Мина през Бърза помощ и спря в сенките до вратата. Виждаше ясно колата на Амалфи. Както и очакваше, Амалфи вече го нямаше вътре.
Докато вървеше обратно към аварийния изход, Фултън се чудеше как са планирали да го направят. Не можеха просто да го застрелят в гръб, не и един детектив лейтенант. Трябваше да има някакво противопоставяне. Щяха да направят инсценировка. Два изстрела в гърдите, после щяха да притиснат собствения му пистолет до главата му, в мъртвата му ръка и да стрелят. Съжалявам, но нямах избор. Хванах го окървавен след като уби Бенинг, стреля по мен и аз го очистих. Това щеше да свърши работа, помисли си Фултън и го побиха тръпки. Карп щеше да ругае, но нямаше да може да направи много без съдействие от страна на полицията. И, разбира се, познайте на кого щеше да бъде поверено разследването. Дори Дентън не можеше да направи много без да се компрометира. Щяха да му припишат и другите удари, убийствата щяха да спрат, а Менинг и Амалфи щяха да напуснат страната. За да предпазят отдела.
Той пъхна бавно ключа в ключалката с лявата си ръка. Извади и зареди пистолета си. Имаше две подходящи места за засада. Едното беше горе на петия етаж, отляво на вратата. Другото беше малкото задънено ко—ридорче отдясно на първата площадка на аварийното стълбище. Фултън смяташе, че Амалфи не е от хората, които биха изкачили пет етажа, освен ако това не бе абсолютно необходимо.