Пое си дълбоко дъх, щракна ключалката, отвори рязко вратата, скочи през нея, наведе се с насочен пистолет към малкото коридорче. Той сочеше право към Амалфи, който стоеше там решителен и удивен, с плоско шишенце водка, надигнато към устните му и с пистолет в кобура. Бутилката падна и се разби, изпълвайки стълбището с подходяща медицинска миризма.
— О, не! — изрева Амалфи. Лицето му пребледня от ужас.
Фултън се втурна напред, завъртя несъпротивлява—щия се човек, притисна лицето му в бетонната стена и го събори на земята. Прибра пистолета на Амалфи, белезниците му и гадна малка сгъваема палка. Когато пръстите му опипаха тила на Амалфи, той спря рязко и изруга.
— Ти носиш шибана жица! — изкрещя той. — Звукът отекна като обвинение от небесата в каменния свод на стълбището. Той сграбчи сакото на Амалфи и го завъртя към себе си.
— Говори! — нареди Фултън. — Какво става?
— Не ме убивай! Имам пари…
— Няма да те убия, задник такъв. За кого работиш? За Вътрешни разследвания!
Тогава нещо прещрака в съзнанието на Амалфи. Едно аха, скрито някъде дълбоко в резервите на интуицията му, излезе на преден план, задвижено от страха пред смъртта. За пръв път от седмици насам, след като целият му живот изтече в канавката, след като чу записа на Фултън, след като Харкани и чернилката го посетиха, сега той мислеше ясно. Пое си дълбоко дъх и се отпусна.
— Да — въздъхна той. — Ти също ли?
— Не, но съм наблизо — отговори Фултън. — Принудиха те, нали?
— Да.
— Кого преследват? Теб и Менинг вече са ви хванали.
— Те искат онзи, за когото Менинг… за когото работим.
— Имаш предвид Чу Уилис?
— Не само него. Фейн.
— Конгресменът? И той ли е замесен?
— Да. Много дълбоко. Уилис работи за него. Той е собственик на клуб Мека. Замесени са и други тузари, но, ъ-ъ, все още нямаме нищо определено срещу тях. Менинг знае цялата история, но си мълчи.
Фултън пусна предпазителя на пистолета си и замълча за малко. Не върна пистолета на Амалфи.
— Как започна всичко това, по дяволите? — попита той.
Амалфи вдигна рамене.
— Едното води към другото. Една нощ аз и Дик преследвахме онази отрепка по покрива. Притиснахме го, той стреля по нас и ние го очистихме. Имаше куп пари в него и ние си ги разделихме, както правехме винаги. Дик взе и малко кока. Аз никога не го правех, но Дик винаги можеше да пласира дрогата. После започнахме да говорим за това колко неприятности ще си имаме заради това, че застреляхме онзи лайняр, за цялото разследване и за шибаната документация, а Дик подхвърли: Знаеш ли, ако бяхме умни, нямаше да гоним тези задници по покривите. Щяхме да си ги очистваме където ни е удобно и да получаваме по цяла камара пари за това. Това беше началото. После започнахме да изпълняваме поръчки. Дик вършеше истинската… нали знаеш, работата. Аз никога не съм вършил нищо.
— Но си вземаше парите.
Амалфи кимна.
— Да, вземах парите. Мамка му, човече, те са мръсници, какво, по дяволите, нали така?
— Погрешно. Не знам каква сделка си сключил с Вътрешни разследвания, но аз няма да оставя това така. Ти просто нрави каквото те ти кажат. Но каквото и да стане, то трябва да стане бързо. Утре или вдруги ден Менинг ще разбере, че не съм очистил Бенинг и работата ще се размирише. Между другото, ти какво смяташе да правиш, да ме очистиш тук?
— Те, ъ-ъ, искаха да те включа. Да те притисна. Да ти сложа микрофон. Мислят, че си очистил Текумзе.
Фултън се усмихна кисело и поклати глава.
— На никого не можеш да вярваш в наши дни. Виж какво, кажи на онези задници, че аз съм от добрите. Ако не ти повярват, кажи им да отидат при шефа Дентън.
Опитвахме се да потулим всичко това, но то вече се раздуха. Когато се разчуе, задниците долу в центъра ще се пържат като бекон.
Фултън отвори вратата.
— Хей — извика Амалфи — няма ли да ми върнеш нещата? — Опита се да издържи на презрителния поглед на Фултън, но не можа.
— Ще ги хвърля под колата ти — обеща Фултън и затръшна вратата след себе си.
Мерлийн работи почти петдесет часа, за да отговори на исковете в Народът срещу Мейснър. И всичко се изпари яко дим за по-малко от три минути. Когато обявиха гледането на делото, Нолън разлисти документите пред себе си, окашля се, оправи очилата си за четене и заяви:
— След като прегледах исковете на защитата за прекратяване на делото, аз намирам, че представянето на пет отделни дела за предполагаемо изнасилване пред голямото жури действително е било тенденциозно. Предполагаемите изнасилвания са отделни и различни престъпления и не могат да бъдат използвани като доказателство за предразположение към това убийство. Поради това опитът на обвинението да демонстрира една обща схема, модел или план, не може да бъде прием. И тъй като не съществуват достатъчно други доказателства, които да подкрепят обвинението в убийстио, обвинението се сваля. Прокуратурата може да приложи отделни документи пред голямото жури по това дело, ако бъдат получени допълнителни доказателства, достатъчни да подкрепят обвинението в убийстио.