15.
— Не мога да повярвам! — възкликна Карп, когато Мерлийн му разказа.
— Повярвай — настоя Мерлийн, човъркайки апатично пилето си с бадеми.
Хапваха китайска храна от бели картонени кутии в офиса на Карп. По това време сградата беше почти опустяла, с изключение на съдебните зали за изслушване на делата и техническия отдел в канцеларията за жалби на четвъртия етаж.
— Нолън беше решил твърдо да го пусне, шибанякът. Предполагам, че твоите влиятелни приятели няма да направят нищо.
Карп вдигна рамене.
— Кой, по дяволите, да знае? Честно да си кажа, там не се чувствам в своя отбор. Какво бих могъл да кажа? Да се обадя на Рийди и да му кажа да притисне този кротък съдия? Даже не знам дали Рийди има с какво да притисне Нолън.
— Какво каза той? Имам предвид Рийди.
— Обясних му какво мисля — че Нолън прецаква делото, защото ми има зъб заради това, че насъсках кучетата срещу него заради работата с Бут. Попитах го какво мисли.
— И?
Карп се усмихна.
— Ами, малко е странно. Той се позатрудни и каза, че Нолън получавал полезни съвети за акции от много хора. Рийди със сигурност знаел, че Нолън е взел малко акции от една сделка, от която самият Рийди спечелил много, но не бил сигурен кой му е предал информацията. Спомена, че Фейн имал навик да го прави, да подшушва това-онова на политици и съдии. Значи може да е така. Обаче не можем да докажем нищо.
— А този Рийди е Господин Чисти ръце?
— Не бих стигнал чак толкова далеч — отговори Карп. Изяде малко телешко със сос от стриди и допълни: — Но все пак го харесвам. Поне не крие, че не играе честно. Забавен е. И, не знам защо, но е мил с мен, поне това. Нали разбираш, минават седмици и никой шеф на бюро или по-голяма клечка не ми отделя време, освен ако не си го изкопча насила. Да не говорим за шибания Блум и за неговата банда. Това им става навик, нали разбираш?
— Бедният Бъчи — усмихна се подигравателно Мерлийн.
— Да, бедният Бъчи. Мислиш, че не трябва да се мотая и с него, така ли?
— Хей, не съм казала и дума…
— Да, но ме погледна така. Като Гюма. Карп става бяла якичка, небето се продънва. Погледни нещата открито — какво мислиш, че мога да очаквам, ако продължа да се противопоставям на окръжния прокурор? Рано или късно той ще ме хване за нещо и къде ще се озова тогава? Да не споменаваме малката ни радост, която расте в теб. Да, признавам, дай ме под съд ако искаш! Ще бъде дяволски добре да имам малко връзки за разнообразие.
— Няма нищо лошо в това да си амбициозен, Бъч — прошепна Мерлийн. — Обаче не съм сигурна дали аз или бебето имаме нещо общо с това. И както сам каза, това не е точно твоят отбор.
— Така ли? — попита грубо Карп. — Е, може би е време за прехвърляне. Има ли още пържен ориз?
В продължение на няколко минути те ядоха мълчаливо, а после Мерлийн заговори, променяйки нарочно темата.
— Най-лошото е, че Мейснър е на свобода. Ще започне пак. Направо си го каза.
Карп остави кутията си.
— Казал го е? Кога?
— О, да, забравих да ти кажа. Обади ми се след изслушването. Всъщност не ми каза, че е той, но беше той.
— Какво ти каза всъщност?
— О, обичайните неща за това как можеш да се измъкнеш от всичко ако си по-добър от другите…
— Не, имам предвид точно. Какви бяха думите му?
Тя го погледна. Той я наблюдаваше напрегнато, със стиснати зъби.
— Мислиш си същото като мен — възкликна тя. — Това е въдица.
— Да. Е, какво ти каза?
Мерлийн се замисли за момент, пресъздавайки в ума си краткия разговор. Като повечето опитни процесуални адвокати, тя имаше добра памет. Повтори разговора им почти дословно.
— Това е то. На повърхността няма нищо особено, но, както казах, тук имаше нещо. По-скоро в тона му. Този тип се мисли за недосегаем.
— Съгласен съм, че той би могъл да се обеси ако му дадем въжето. Но това е проблемът, нали?
— Можем да го наблюдаваме. И тогава, ако налети на някоя друга жена…
Тя спря, защото Карп клатеше енергично глава.
— Не, ето къде е била грешката в нашето мислене по делото. Всичко е базирано върху един обикновен план, модел. Това не върви. Дори да го хванем с момиче, с чорапогащник и с всичко останало, ние няма да имаме нищо. Сексуално нападение първа степен. Аз го искам заради нападението с ножа. За Уегнър.