Мейснър се разсмя.
— Вие сигурно ме мислите за много прост. Добре, ще захапя — кажете ми защо ме мислите за подходящ?
— Защото познавате баровете в Ню Йорк. Защото сте изключително интелигентен. И защото се измъкнахте.
— Измъкнах се, защото бях невинен, Карп.
— Да, разбира се. Но нека да кажем, ей така, просто заради спора, че сте се измъкнал, защото сте много по-умен от полицията. Добре, ние приемаме това; не можем да победим всекиго. И, между нас да си остане, това беше шибано дело. Куп жени реват, защото са забравили да кажат не, а после се опитват да го свържат с едно гадно убийство. Много тънко построено. Нека да ви кажа — хич не ми пука дали сте бил вие с всички онези жени. Това е минало. Но човекът, за когото говоря, е напълно луд. Виртуоз с бръснача. Знаем само, че е чер—нокож. Всъщност мога да предположа, че той е единственият по-умен от вас, с когото сме се сблъсквали.
— Сериозно се съмнявам в това, Карп.
— Ами, опитайте тогава. Слушайте, наранените сърца тук ме притискат страшно много да премина към тези обвинения в изнасилване. Не че ще спечелим, но ще си навлечеш много неприятности и притеснения. Ако помогнеш на полицията за това, ще си в много по-изгодно положение.
Дълга пауза. После Мейснър попита:
— Какво трябва да направя?
— Просто прегледай документите с делата, поговори с ченгетата, сподели своя опит. Това няма да отнеме повече от няколко часа.
Мейснър се изкикоти тихо.
— Добре, убеди ме. Но, Карп, ако подуша, че това е някакъв план, с който искате да ме хванете в капана си, веднага излизам и ще те затрупам с толкова лайна, че ще вониш до края на живота си.
— Хей, това е страхотно — подхвърли искрено Карп. — Имаш право да ни подозираш. Но всичко е наред. Утре към десет ще ти изпратя шофьор.
Следващият ден беше отчайващ за Мерлийн — половин дузина съдебни заседания, тичане от една съдебна зала в друга, викане на липсващи свидетели, мъчителни усилия да се фокусира върху работата си, опитваше да не мисли какво прави Карп горе в Двайсет и осмо управление. Нищо не започна навреме, разбира се, и още до единайсет и трийсет цялата й внимателно подготвена програма се разби на парчета.
През обедната почивка тя се обади на Карп, но той все още не беше се върнал от управлението, където наблюдаваше първата фаза от техния план за Мейснър. Дори Мерлийн се съгласи, че не може да участва. Мейснър можеше да любезничи с Карп; при вида на Мерлийн той щеше да се уплаши до смърт. Следобедът мина без да се случи нищо особено. Когато се освободи в четири и половина, тя се втурна към офиса на Карп, провря се бързо през претъпканата чакалня и отвори личната му врата без да чука.
— Трябваше да почукаш, Мерлийн — упрекна я Карп. — Можеше да ме свариш да си бъркам в носа.
Тя не му обърна внимание.
— Какво стана! — изкрещя.
В отговор той се ухили широко и завъртя очи като Гаручо Маркс и засмука въображаема пура.
— Захапа ли? Проработи ли? — попита тя, подскачайки на пръсти от възбуда.
— Захапа здраво. Даже преглътна — уведоми я Карп.
Мерлийн изскимтя от радост, втурна се покрай бюрото и се хвърли в скута на Карп. Целуна го толкоип силно, че чак столът му изскърца.
— Блестящ мъж! — възкликна тя, като го целуна. — Разказвай всичко, гледай да не пропуснеш някоя подробност!
Карп се размърда, за да й позволи да се настани по-удобно в скута му, целуна я отново и започна.
— Добре де, колата го оставя към единайсет без четвърт. Аз, Маус и Фултън изгубихме около два часа докато изготвим тези фалшиви документи: три убийства, само едно от които беше истинско. Наистина е удивително каква работа са свършили, защото не мисля, че
Клей е разменил и една сърдечна дума със своите момчета откак започнаха тези щуротии с наркобароните. Може би са се зарадвали от промяната в работата.
— Какво беше то, истинското? — попита Мерлийн.
— Някаква жалка касапница. Обичайните домашни кавги в събота вечер. Както и да е, украсихме папката с улики. Загадъчни бележки. Виолетови панделки. Рисунки на раните.
Карп се ухили
— Значи копелето влиза и веднага се вижда как започва битка. От една страна, той е адски подозрителен. От друга го яде шибаната тръпка. Истински ченгета. Истинско зловещо полицейско управление. Двайсет и осмо — от времето на голямата харлемска престъпност: ченгета с кобури на раменете, пушат евтини пури, влачат разни отрепки и ги затварят. По-гот отколкото по телевизията.
Карп я изгледа, преди да продължи:
— А Маус и Фултън — сега те се отнасят с уважение към него, сега той е един от нашите момчета. Добре, той преглежда документите, това му отнема към половин час. Никой не казва нищо. Накрая вдига поглед с онази надменна усмивка и отбелязва: Вие със сигурност сте забелязали, че всяка от тези жени е убита на второ число от месеца.