Карп чак заскимтя при спомена
— Трябваше да видиш детективите. Маус се пляска по челото. Фултън грабва документите. Проверява дали наистина е вярно. Ругае. Пляска се по челото. Носовете на всички са увиснали. Шерлок разбулва тайната: той ги убива заради парите от помощите. Той в действителност не е луд. Трябва да е познавал тези жени! Фултън се съсипва да поздравява Мейснър. Маус му целува ръката. После на Клей му се обаждат и той излиза. Около половин час разказвахме на Мейснър вълнуващи полицейски истории, около половин час, а после той си тръгна с шофьора.
— А после?
— Те водят човека, убиеца, когото Маус и Джефърс хванали предишния ден. Даваме историята на Нюз, осигуряваме фотограф, който да ни снима като го опандиз—ваме, публикуваме и полицейски благодарности за безценната помощ на Мейснър. Аз му се обаждам, благодаря му пак и го подготвям за ужилването.
— Кога е то?
— След един приличен интервал. Остави го да позлорадства малко. Да кажем, в края на седмицата?
— Мога ли да наблюдавам как ще стане? — попита тя.
— Разбира се. Ще продаваме билети — отговори Карп. — Междувременно, ако не престанеш да се гърчиш в скута ми, ще преживея нещо много неудобно.
Вместо да стане, тя се завъртя по-силно, наведе се и пъхна острото си езиче в ухото му.
— Че какво ли ще е това преживяване? — въздъхна тя. — Нещо неприлично? Капчици сперма върху прекрасния ти костюм? Какво ще кажеш да ти помогна?
Тя се премести и започна да опипва слабините му, но Карп пъхна ръка под бедрата й, сграбчи твърдото й закръглено дупе, вдигна я от скута си и я остави върху ръба на бюрото.
— Ако не приключа с тоя куп книжа — предупреди я дрезгаво той, — няма да мога да се прибера у дома и да те закова както си свикнала.
Тя се разкикоти.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че се отказваш от шанса за един страхотен импровизиран оргазъм, за да се занимаваш с адвокатски глупости?
— Казвам ти, адвокат — отвърна Карп, и ако искаш да знаеш, започва да ми се повдига от това.
Мерлийн стана и хукна към отворения прозорец.
— Хора от Ню Йорк! — изкрещя тя. — Спете спокойно! Карп не си изпразва топките в работно време. Той се труди заради вас.
Тракането на пишещите машини и мърморенето във външния офис внезапно престана. Кратка тишина, после приглушен смях.
Карп сбърчи чело в мълчалив укор.
— Приключи ли или имаш намерение да информираш медиите?
— Съ-ъ-жалявам! — ухили се тя. — Добре, ще се видим у дома.
— Вероятно ще закъснея — извини се Карп. — Имам малко работа с Рийди. Ще си пийнем.
— Ще си пийнете! Много впечатляващо — превръщаш се в разгулен бохем. Не забравяй да донесеш у дома едно от онези сгъваеми чадърчета за колекцията ми. Ще има ли момичета на повикване?
— Надявам се — усмихна се Карп.
— Е, просто ще трябва да свикна с това, че моето сладурче общува с властовия елит. Междувременно Мерлийн ще плете чорапки и ще си плаче тихичко. Приятно прекарване и гледай да не ми донесеш някоя болест. — Тя му изпрати въздушна целувка и излезе.
Карп изгуби още един час с административните документи, напълни две кошчета с бюрократични боклуци и продиктува на диктофона отговорите на писмата, които бяха абсолютно необходими. После прегледа осемнадесет инча висока купчина с дела, които неговите помощник прокурори бяха приготвили за четири големи журита, работещи нон стоп в нюйоркските съдилища, фокусирайки се върху убийствата. Откри две процедурни грешки, написа бележки до адвокатите, свързани с тях, да ги коригират, подписа се на готовите документи и разпредели папките с делата в телените кошнички, подредени на страничната масичка.
Външният офис отдавна беше утихнал. Той си погледна часовника. Цели два часа, сякаш бяха изчезнали в черна дупка, която щеше да си отхапе от живота му и на следващия ден, на по-следващия, и след това, един безкраен свят. След като стана шеф на бюро Карп с удивление откри, че е способен, дори талантлив бюрократ. Това бе талант, който той никога не бе очаквал, че ще открие у себе си, нито пък го беше искал, като таланта да умееш да изпърдиш различни мелодии. Но никога не бе преставал да негодува заради времето, изгубено сред документацията, и намрази хората, чиято единствена радост бе производството на бумащина, намрази ги невероятно силно и в един момент разбра, че това чувство е малко ирационално.