Натъпка в куфарчето си няколко списания, които не бе успял да прочете, и наметна сакото си. Остави куфарчето на бюрото си, излезе от офиса и токовете му отекнаха по плочките в опустелите коридори.
По навик той слезе от асансьора на четвъртия етаж и спря до стаята за жалби. Не би могъл да обясни какво го завлече там, до самата смазка на системата за криминално правосъдие; може би беше някакво желание да отмие от себе си абстрактната плесен на бюрокрацията чрез кратко потапяне в зряла юридическа мръсотия.
Чакалнята беше доста претъпкана за вечер в работен ден. Ченгетата, някои в униформи, повечето цивилни, стояха наоколо отпуснато, шегуваха се, говореха за спорт и убиваха извънредното работно време по разни други начини. Сега не бяха чак толкова много както към края на годината, около Коледа, когато арестите и жалбите се покачваха до небето, не заради оживена дейност на престъпниците, а защото ченгетата се нуждаеха от повече извънредни часове, за да купят подаръци.
Карп поговори малко с две познати ченгета и влезе направо в залата. Там, в зайчарник от малки кутийки, до старите пишещи машини седяха чиновниците; а двамата помощник прокурори на нощно дежурство обикаляха от бюро на бюро, разпитваха ченгетата и техните свидетели, ако имаше такива, и диктуваха жалбите, в юридическа форма, на чиновниците.
Роланд Харкани беше дежурен тази вечер. Карп го забеляза през прага на една кутийка и му махна. Харкани го изгледа странно, сякаш бе изненадан и малко объркан да го види там. След като привърши с поредното дело, Харкани излезе от кутийката и попита:
— Какво става, шефе?
— Нищо особено — изрече нехайно Карп. — Просто се отбих да усетя миризмата на истинската работа. Как върви вечерта?
Харкани сви рамене.
— Обичайните глупости. Семейни скандали и нападения. Съпруги и ножове. Девето правят редовната си полугодишна чистка на педалски духачи на Уйлямсбърг Бридж плаза. По-късно трябва да стане интересно. Ще поостанеш ли?
— Не, не мога. Трябва да се срещна с някои хора за почерпка в центъра.
— Някой познат?
— Да, Рич Рийди от наркоотряда иска да ме запознае с някого.
— Рийди, а? Движиш се в сериозна компания, мой човек. Внимавай да не изгубиш момчешкия си чар.
В тона, с който бе изречено това, липсваше лекотата на обичайната за Харкани закачливост. Карп го погледна в очите. Нещо се гърчеше дълбоко в студените сини басейни.
— Мисля, че мога да се справя, Роланд. Обаче е много мило, че си загрижен. Всъщност всичките ми близки не могат да сдържат коментарите си, когато се чуе името на Рийди. Защо ли е така?
Изражението на Карп подсказа на Харкани, че това не е просто реторичен въпрос. Той окачи една усмивка на устата си и отбеляза:
— На това място си имаме достатъчно празни костюми. Рийди, лъскава правна фирма, големи пари…
— Карп се продава? — попита строго Карп.
— Нещо такова. Носят се и слухове, че може да се кандидатираш за окръжен прокурор.
— Това притеснява ли те? — попита Карп. Интуицията му долавяше нещо у Харкани, което не му харесваше. Във въздуха се носеха повече мъжки хормони отколкото бяха нужни за разговора. Усети как в него се надига войнственост.
— Че защо? — попита учтиво Харкани. — Просто самият ти винаги казваш, че в прокуратурата няма място за политици.
— Няма. Законът си е закон и… Роланд, ако имаш нещо на ум, защо просто не си го кажеш? Мислиш, че моите политически амбиции, ако изобщо имам такива, се отразяват върху начина, по който ръководя това бюро?
Харкани се усмихна и потупа Карп по рамото.
— Хей, не започвай да се вбесяваш, Бъч. Просто си дрънкам. Приятелите ти просто са поизнервени, това е всичко.
Карп си пое дълбоко дъх и издиша. Ставаше докачлив на стари години, макар че очакванията на другите винаги натежаваха в съзнанието му. Спомни си времената, когато, като баскетболна суперзвезда в гимназията, приятелите питаха загрижено за здравето му и за настроението му преди важен мач; струваше му се, че това винаги става преди мач и по никакъв друг повод.
Карп размаха ръце, опитвайки се да обхване залата за жалби по-нататък, системата, в която той бе най-скромното коренче.
— Харесва ли ти това? Не мислиш ли, че може да се ръководи по-добре?
Харкани изсумтя.
— И три шамандури биха могли да я ръководят по-добре. Важното обаче е, че дори ако се управлява по-добре, тя пак ще е прецакана. Ние се опитваме на наложим юридическа система, предназначена за малки английски селца, върху този гигантски град. Четиринайсет съдебни заседания, за да се отървеш от едно углавно дело? Хайде стига!
— За нас това все пак е нещо важно — отбсляш Карп. — Виж каква некомпетентност цари наоколо нещата трябва да се правят по два, но три in.ui. tamo то никой не си е направил труда да ги сш.ршн кани» трябва още първия път. Тона е часг от проблема е мю ите четиринадесет заседания. Виж състоянието на морила — половината ни живот минава да обучаваме неподготвени хлапета, защото старшите прокурори изгарят толкова бързо. Това не трябва да става. Това…