Той забеляза изражението в очите на Харкани и спря, внезапно смутен. Ти не трябваше да проявяваш интерес или страст за нищо друго освен за спорт. Просто си върши работата, пускай остроумни забележки и вкарвай задници в затвора.
— Късно е. Трябва да тръгвам — извини се Карп.
— Хей, разкажи им играта, шефе — извика Харкани. — Имаш моя глас.
Все още имаше нещо в гласа му, което Карп не харесваше, но не можа да определи дали бе просто обичайната склонност към подигравки на Роланд или нещо по-мрачно.
Все още беше светло, прашно жълт летен здрач, когато Карп излезе от сградата и извади късмет да открие свободно такси на Сентър стрийт. Рийди бе избрал малко дискретно заведение на Четирийста и Медисън, пълно с добре облечени мъже, разговарящи за реклама и телевизия. Карп откри Рийди на една маса отзад. Разговаряше по телефона. Той се усмихна и му направи знак да седне. Пристигна сервитьор и Карп си поръча бира, която бе доставена за по-малко от минута.
Карп хапваше ядки и отпиваше от бирата си, докато Рийди даваше наставления на някой от подчинените си по някаква неясна юридическа или финансова сделка. Карп слушаше небрежно, а тайнственият език му напомни за скуката, която изпитваше в отдавна отминалите часове по договорно и търговско право. Очевидно някой, наречен Телемакс, щеше да прехвърли огромна сума на някой друг, наречен Ротодайн, а Рийди се готвеше да прокара пръсти през златото, докато то преминаваше, награбвайки колкото може през няколкото секунди докато то сменяше собствениците си.
Рийди най-накрая затвори телефона и се обърна към Карп с възбудена усмивка.
— Добра работа. Трудно ми е да спя нощем ако не направя един милион през работен ден, как е при теб?
— Мятам се и се обръщам с часове — отговори учтиво Карп. — Трябва да е приятно да си адвокат.
— Уф! Не правя много сухо от правото. От фирмата не изкарвам повече от осемстотин бона годишно. Едва ми стига да изплащам къщата си в Ийстхемптън. Истинските пари са на пазара.
— И аз така съм чувал — кимна Карп.
— Имаш ли си нещо там?
— Не — отговори Карп. — Майка ми винаги ми е казвала да не играя хазарт.
— Добър съвет — усмихна се Рийди. — Самият аз никога не играя хазарт. О, ходя на хиподрума с клиенти и залагам по малко, колкото за общителност. Играя и голф, разбира се. Но пазарът не е хазарт. Или поне не е залагане, ако знаеш кой ще спечели.
— И как го разбираш? Рийди си дръпна ухото.
— Отварям си ушите. Отваряй си ушите покрай подходящите хора и можеш да направиш много пари.
— Предполагам — съгласи се Карп. — Но макар че изкарах едва 4 плюс по бизнесправо, доколкото си спомням, търговията с вътрешна информация е незаконна.
Рийди се разсмя искрено.
— Да, разбира се, така е. Ако работя по някакво сливане, дойда при теб и ти кажа: Бъч, ABC купува XYZ и акциите скачат чак до Луната, тогава ми е време да отида право в затвора. Но нещата не стават така. Виж, как би реагирал ако ти кажа, че можеш да обърнеш сто бона в половин милион за една седмица, само с това, което знаеш сега, стига да си отваряш ушите?
Карп понечи да отбележи шеговито: Бих казал, че нямам сто бона, но видя сериозното изражение на Рийди.
— Имаш предвид това, което дочух да си бъбриш по телефона — Теледайн и Ротомакс.
— Ротодайн — поправи го Рийди. — Затвориха на петнайсет и четвърт. Ще скочат на трийсет преди… Но всъщност само това ми е позволено да кажа. Във всеки случай ти го чу. Акциите ще бъдат в играта. Законът не изисква да заличиш информацията от главата си. Че защо? Можеш да я използваш.
Карп кимна.
— Но за да мога да постигна нещо с нея, ще трябва да имам пачка, с която да започна, нали? Не става ли така?
— О, това не е проблем — отговори Рийди, усмихвайки се щедро. — Наоколо винаги се въртят свободни пари за хора, които имат репутацията, че си отварят ушите. Още сега бих ти написал чек за сто бона.
Карп усети как устните му се разтягат в неволна недоверчива усмивка. Тя изчезна, когато видя, че Рийди говори сериозно. Отвори уста да каже нещо, но съзнанието му беше напълно празно. Макар че по никакъв начин не искаше да обиди по-възрастния мъж, в него се надигаше чувство на негодувание, усещане, че не иска да бъде задължен на Ричард Рийди или на който и да е било друг със сума, равна на почти три годишни заплати на един помощник окръжен прокурор. Той напрягаше мозъка си, опитвайки се да измисли някакъв учтив отказ, когато мускулест мъж към трийсетте приближи до тяхната маса.