Рийди стана и стисна ръката на човека, а Карп бутна стола си назад и се изправи, за да го представят.
— Франк Серджо, Бъч Карп — представи ги Рийди.
Карп пое протегнатата ръка, която бе влажна и студена, като пакет хот догове, току що извадени от хладилника. Серджо бе почти цял фут по-нисък от Карп и доста дебел, а необходимостта от признаването на това тягостно несъответствие, което никой успех на пазара не би могъл да поправи, изглежда го дразнеше. Карп бе забелязвал и по-рано това у ниските мъже и се надяваше то да не се превърне, както се случваше често, в активна войнственост.
Рийди го информира накратко за Серджо, когато уреди срещата — най-новото момче чудо на Уол стрийт, почти милиардер на трийсет, безмилостен и горд с това. Карп повярва в това без никакви проблеми. Веднага щом седна, Серджо буквално щракна с пръсти към сервитьора, поръча питие — мартини, което трябваше да бъде направено с някаква екзотична водка и приготвено по толкова прецизни нареждания, че те биха били достатъчни за сглобяването на ядрена бойна глава — и, без да обръща внимание на Карп, заговори на Рийди с дрезгавия си и монотонен глас за пари и преди всичко за себе си.
Карп едва ли бе срещал по-неприятен човек. Не че Серджо беше вулгарен, нагъл и всяка негова дума бе мръсна (всички жени, за които ставаше дума бяха путки; всичките му бизнессъперници бяха духачи). В крайна сметка някои от най-близките приятели на Карп притежаваха същите тези черти. По-скоро го дразнеше празнотата, която Карп долови зад черупката на мръсния му и груб език. В живота на Серджо нямаше нищо друго освен правене и харчене на огромни суми пари, придружени с оплаквания, че светът не му отдава нужното уважение заради неговото голямо богатство.
Серджо бе подхванал една дълга и безсмислена история за това колко открито бил обруган в най-елегантния ресторант за този сезон. С огромно удоволствие Карп (към когото Серджо все още не беше адресирал и една дума) забеляза, че Рийди е не по-малко отегчен от него.
— И значи те изнесоха шибания хайвер — продължаваше Серджо, с пълна с огромни ядки и водка уста — и това беше един шибан сив хайвер. А аз извиках глупавия им шеф и му казах, че съм поръчал черен хайвер Молосал и че ако той си мисли, че ще платя стой и двайсет кинта за сив хайвер, той направо е превъртял шибанякът, че ако не ми донесе на масата хубав хайвер за десет секунди, ще купя шибания ресторант и ще уволня от там всяко некадърно копеленце. — Той се разсмя сякаш бе пуснал някакъв виц. — Шибан евтин хайвер! Повдига ми се от евтин хайвер. Нали знаеш? — Погледна към Карп за пръв път, сякаш да го подбуди към съгласие.
Без да промени изражението си, Карп допълни:
— На мен ми се повръща.
Серджо прие забележката буквално.
— Да! — възкликна той. — Може да си вземеш и риба тон.
Рийди сметна това за удобен момент да премине към разговор за бизнес. Според Рийди Серджо търсеше някой да го подкрепи. Искаше да влезе в политиката, а надпреварата за прокурорското място бе нещо, с което веднага можеше да постигне превъзходство. Както се беше изразил: Имам си всичко друго, трябва да си имам и един политик, ха-ха!
Бяха споменати числа, шокиращо високи числа за Карп, и веднага щом бе постигнато нещо като съгласие, Серджо се надигна тежко, безцеремонно, разклати малката масичка, разливайки питието си, махна на двамата мъже и излезе тромаво, докато сервитьорите и помощниците им припкаха като луди, опитвайки се да се отместят от пътя му.
Карп погледна към Рийди, веждите му се събраха опасно и челюстта му се стегна. Рийди се ухили и поклати глава.
— Да, знам. Отвратително е, но е така. Единствената красива част е, че глупакът е като девица. Освен от пазара той не разбира от нищо и няма да знае достатъчно, за да се меси. Практически ще плати за всичко; няма да ти се налага да си имаш работа с цяла шайка от хора, които ще си мислят, че те държат с нещо.
— Защо, по дяволите, са ни нужни такива пари? — попита ядосан Карп. — Аз ръководих кампанията на Геръхи, последната му кампания, почти без пари и с една шепа доброволци.
Рийди го погледна със съжаление.
— О, да, Геръхи! Накрая на Фил Геръхи не му трябваше нищо друго освен името му да бъде отпечатано на бюлетината. Виж какво, в окръга има милион и половина избиратели. Колко от тях знаят името ти? Десет? Ето защо са нужни парите. За да може красивото ти лице да излезе по телевизията, за Бога.
Карп кипна без да го покаже, знаеше, че това е напълно вярно и този факт го вбесяваше. После кимна: