— Добре, нуждаем се от парите. Ами този задник? Какво ще поиска той? — попита кисело Карп.
— Аз мога да се оправя с него — заяви уверено Рийди.
Карп го погледна.
— О, така ли?
— Да, помниш ли за какво говорихме? За вътрешна информация? Мислиш ли, че на Серджо му пука кое е законно и кое не е? Само за минутка мога да го вкарам в затвора.
— И защо тогава не го направиш? — попита грубо Карп и изведнъж се почувства непреодолимо уморен и раздразнен.
Рийди се пресегна и го потупа по ръката.
— Защото ти ще го направиш, след като станеш окръжен прокурор. Ще подгониш най-големия си политически спонсор и ще го прибереш на топло за мошеничество. Това ще бъде един гигантски публичен процес и ти ще блеснеш като злато в този корумпиран град, така ще блеснеш, че ще можеш да се кандидатираш без конкуренция през следващите трийсет години.
Карп усети как върху лицето му пропълзява усмивка, която той вече не можеше да овладее.
— Голяма работа си ти, мистър Рийди. Голяма шибана работа. Радвам се, че си на страната на истината и справедливостта. Между другото, надявам се да не смяташ да защитаваш мистър Серджо, когато му дойде времето.
Рийди погледна сепнато за миг; после шумният му, искрен смях звънна и Карп се присъедини към него. Докато се смееше, името на Маркъс Фейн изскочи неканено в съзнанието му и доброто му настроение почти изчезна. Фейн и Рийди бяха делови и политически партньори. На върха на езика му беше да подхване темата за онова, което бе научил от Фултън, да предупреди Рийди за конгресмена, да защити своя приятел и спонсор. Но всъщност Карп по природа не бъбреше много; и десетилетието, през което пазеше в тайна криминалните разследвания не беше му развързало езика повече. Моментът отмина, но Карп с изненада усети внезапно угризение на съвестта.
16
Телефонният звън измъкна Сид Амалфи от дрогирания му сън. Той погледна часовника до леглото — три и петнайсет сутринта, посред нощ. Опипа за телефона и събори шишенцето със сънотворни от нощното шкафче. Сърцето му биеше лудо още преди да вдигне.
— Сид? Дик е. Имаме проблеми, човече. Трябва да се видим още сега.
Амалфи се изправи с мъка.
— Сега? За Бога, Дик, посред нощ е. Какво става, мамка му?
— Не мога да говоря по телефона — отговори Менинг с напрегнат глас. — Трябва да се домъкнеш тук веднага.
Амалфи си разтри енергично лицето, опитвайки се да прогони настойчивата си нужда от сън, напъвайки се да изглади паяжината от истории, които беше разказвал през последните няколко дни, мъчейки се да остане жив.
— А… Дик, не искаш ли да ми подскажеш за какво е всичко това?
— Фултън — изсъска Менинг.
Значи това беше. Амалфи беше казал на Менинг, че Фултън просто е пропуснал болницата; нямало начин да извършат заплануваното убийство. Сега Менинг или беше открил, че Фултън не е корумпиран, или бе измислил друг начин да се отърват от него. И в двата случая за Амалфи беше много важно да се покрие. Фултън знаеше всичко за него; Харкани и Вътрешни разследвания държаха записа, така че и те знаеха всичко. Единственият начин да се измъкне бе да стовари всичко върху Менинг. После може би…
В обърканото му от съня съзнание започна да изкристализира план. И той се съгласи.
— Добре. Къде?
Менинг му даде един адрес в промишления район край летище Кенеди. Когато трийсет минути по-късно Амалфи спря колата си там, Менинг излезе от входа на един железарски магазин и влезе при него.
— Боже, радвам се да те видя! — възкликна Менинг.
Амалфи пусна една огромна прозявка.
— Да. Фултън е. Работи под прикритие.
— Направо падам на място. Искаш ли да вземем по едно кафе? Не мога да си отворя очите.
— Не, нямаме време — поклати глава Менинг. Погледна надолу по улицата и надзърна в огледалото.
— Ще ми кажеш ли за какво е всичко това? — попита Амалфи. Прозя се отново. Сънотворните все още го дърпаха обратно към съня и той се бореше с тяхната реодолима сила.
— Да — въздъхна Менинг.
Амалфи се престори на страшно изненадан.
— Иисусе! Този духач! Какво ще правим?
— Той не знае, че аз знам. Накарах го да дойде тук. Трябва да се появи след половин час. Виж, щом пристигне, ще трябва да го очистиш.
—Аз ли да го очистя? Че защо аз?
— Защото разбрах къде е скрил онази шибана касетка. Онази с Текумзе.
— Как, по дяволите, разбра? — попита с подозрения Амалфи.
Менинг се ухили.
— Имам си приятели на високи постове, човече. Както и да е, трябва да я взема преди някой да е разбрал, че той е мъртъв. Ето защо ти ще трябва да свършиш работата, а аз ще трябва да тръгвам бързо. Добре ли си?