Амалфи се прозя отново и кимна. Това се развиваше прекалено бързо, но той все още си мислеше, че е напред. Дори можеше да стане по-добре. Когато Фултън пристигнеше, той щеше да му каже за Менинг и двамата щяха да го хванат със записа в ръцете. Добре.
Менинг го смушка. Амалфи погледна и видя, че му подава трийсет и осем калибров револвер, увит в носна кърпичка.
— Чист е — поясни Менинг. — Един в ухото и всичко свършва. След като взема касетата, заедно с него ще изчезнат и всички улики против нас.
Амалфи взе оръжието и го пъхна в джоба на сакото си.
— Добре, дай ми твоя пистолет — нареди Менинг.
Амалфи сдържа прозявката си и погледна изненадано към Менинг.
— Защо, по дяволите, искаш моя патлак?
— Защото аз нямам. Мамка му, Сид, толкова съм прецакан от всичко това, че пъхнах чистия в кобура си и се сетих за това чак на половината път насам. Какво значение има? Ти вземаш чистия, а аз ще взема твоя. Можеш да го захвърлиш на път към вас. Но проклет да съм ако тръгна да върша тази работа с голи ръце.
Амалфи сви рамене и му подаде своя специален тридесет и осем калибров.
— Кога каза, че ще дойде Фултън?
Менинг си погледна часовника.
— След около двайсет минути. Аз тръгвам, нали?
— Разбира се, Дик — съгласи се Амалфи. Настани се на седалката и облегна глава назад. Усети отново пристъпа на прозявката и този път не я сдържа.
Менинг изчака докато устата на Амалфи се отвори докрай и докато очите му се затворят плътно. После се пресегна, пъхна дулото на собствения му пистолета дълбоко в устата му и дръпна спусъка.
И изчака докато трупът на бившия му партньор престане да се гърчи, изненадващо дълго време. После претърси внимателно тялото и колата за записващи устройства. След като не откри нищо, той извади чистия револвер, който бе дал на Амалфи, притисна го в дясната ръка на трупа и изстреля един изстрел през отворения прозорец в пустошта на голямото сметище от другата страна на улицата. Увери се, че по ръката на Амалфи ще останат микроскопичните химически доказателства от барута, извади чистия пистолет, пусна го в джоба си, избърса внимателно револвера на Амалфи и го постави в безжизнената му ръка.
Менинг се отдалечи от колата и застана в тъмния вход на железарския магазин. Минаха десет минути, после една кола, която Менинг разпозна, приближи бавно по улицата. Паркира до колата на Амалфи и от нея излезе Клей Фултън. Менинг излезе от входа и му махна.
Клей Фултън видя Менинг и спря до бордюра. Фултън беше напрегнат и изнервен, но уверен, че тази среща ще разкрие случая. Докато разговаряха по телефона, Менинг му намекна, че се кани да го запознае с главния човек в играта. Оплака се и от Амалфи, че се държал странно — че бил изнервен и разсеян.
Че как иначе, с микрофон върху себе си и с такъв хладнокръвен скапаняк като Менинг. Фултън се замисли, че това може би ще бъде последната му нощ под прикритие. Каквото и да станеше, на сутринта той щеше да отиде при Дентън, да извика екипа от Вътрешни разследвания и да види докъде са стигнали. Сега, след като Вътрешни разследвания вече се бяха намесили, неговото участие не беше чак толкова необходимо, но той усещаше, че разкриването на човека зад Менинг си струва да повиси още малко.
Излезе от колата и се огледа. Хубава махала, махала в която лесно можеше да се случи нещо лошо. За пръв път съжали, че е дошъл сам. Но, разбира се, в това бе цялата игра, още от самото начало. Най-правдоподобната част от неговото прикритие — той наистина играеше сам.
И така нямаше начин Менинг да разбере, че той е под прикритие, поне не с достатъчно сигурност, за да се реши да действа. Единствените хора, които можеха да го предадат, бяха Дентън и Карп. С това нямаше проблеми. И Амалфи. Но Амалфи бе притиснат от Вътрешни разследвания. А момчетата от Вътрешни разследвания не се изповядваха за работата си дори пред свещеници. Значи, ако все пак съществуваше някакъв допълнителен риск от лявото поле, то това бе пресметнат риск, който Фултън прецени, че може да поеме.
— Какво става? — попита Фултън, когато Менинг приближи до него.
— Става това, че Сид си изяде пищова — отговори Менинг, посочвайки към колата на Амалфи.
Фултън отиде до шофьорското място и се наведе да погледне през прозореца. Беше очевидно какво е станало, но все пак посегна инстинктивно, за да се увери, че човекът вътре няма пулс. Тогава Менинг се приближи тихо зад него и го удари с всичка сила по тила с чистия пистолет.
Карп затръшна телефона, изпитвайки смесица от раздразнение и неясен страх, които тази сутрин му действаха отвратително на стомаха. Изпи някакво блудкаво кафе и сдъвка парче студено препечено хлебче, което с нищо не му помогна. Фултън като че ли потъна вдън земя: не можеха да го открият нито в управлението, нито у тях, нито в различните барове и ресторанти, за които Карп знаеше. Добре, той работеше под прикритие, и преди беше изчезвал, но Карп знаеше, че този път опасността е голяма.