Карп вдигна отново телефона и набра личния номер на Бил Дентън, но затвори след второто позвъняване. Не му се искаше да звъни на шефа на детективите, да му каже, че цялата му сложна схема за защита на полицията се разпада, поне докато всичко не си дойдеше на мястото, а той не можеше да направи това без Фултън. От друга страна, точно сега Фултън можеше да е там заедно с Дентън, може би се опитваха да оправят щетите, изключвайки самия Карп.
Опита се да пропъди тези мисли. Всички бяха на линия, никой не прецакваше никого, най-накрая щяха да хванат лошите. Точка.
Реши да изчака още един ден.
Но трябваше да се размърда; задушаваше се на това бюро, погълнат от хартиените сенки на стари престъпления. Стана и излезе от офиса. Трима души, включително секретарката му, се опитаха да привлекат вниманието му, но той профуча покрай тях, промърморвайки нещо уклончиво.
Стъпките му го заведоха, почти неволно, до офиса на Ви Ти Нюбъри. Това беше малка кутийка с прашен прозорец, завряна в едно забутано коридорче на шестия етаж. Нюбъри беше вътре както обикновено. Специалист по измамите, прането на пари и изземането на мръсни печалби, той обикновено нямаше близки контакти с мръсните реалности от Бюрото по криминално правосъдие.
Когато Карп влезе, Нюбъри седеше зад бюрото си, с очила, кацнали върху изваяния му нос, преглеждаше дълги зелено—бели компютърни разпечатки, известни като слонска тоалетна хартия, и си мърмореше под носа.
Той вдигна поглед, видя Карп и блесна със съвършената си усмивка, а после продължи да отбелязва нещо върху разпечатките. Карп се отпусна в люлеещия се стол, който Ви Ти предлагаше на своите гости. До голяма степен Нюбъри бе мебелирал сам своя офис — очукани мебели от дърво и кожа, износен турски килим на пода, красиви малки гравюри и акварели по стените, така че помещението приличаше повече на кантора на не много преуспяващ провинциален адвокат, отколкото на официално седалище на нюйоркски помощник окръжен прокурор.
Карп често идваше тук. Ви Ти беше единственият човек в сградата, който нито искаше нещо от него, нито искаше да му причини нещо.
— Как върви войната срещу престъпността? — заинтересува се Нюбъри, продължавайки с бележките си. — Май не е много добре, ако се съди по вида ти.
— Обичайните говна — отговори Карп. — Ти какво правиш?
Нюбъри записа няколко цифри и вдигна поглед.
— Всъщност приключвам онази работа, която ме помоли да прегледам.
— Коя работа?
— О, страхотно! Аз си вадя очите, да не споменаваме, че се наложи да забавлявам Хортън през уикенда, а той е забравил за всичко.
— За какво говориш, Ви Ти? Кой е Хортън?
— Братовчед ми Хортън. За да надникна в този материал, трябваше да го примамя за уикенда у нас в Оустър Бей. Игра на голф за опресняване на мозъка, което означава, че през целия уикенд трябва да го слушам как е вкарал топката в четиринадесетата дупка. Освен това е женен за Амелия Престън, по която и аз си падах на времето. Не разбирам как го понася, макар че може би бихме могли да изгладим отношенията си докато той играе голф отвън.
— Обърка ме, Ви Ти. Какво…?
— Фейн — подсети го Ви Ти. — Конгресменът и наркоубийствата. Здрасти… ?
— О, мамка му! Да. Е какво, докопа ли се до нещо?
— Да, макар че не знам доколко ще ти е от полза. Преди всичко, знаеш ли какво е изкупуване на кредит!
Карп не знаеше и Ви Ти започна да му обяснява.
— Просто е по принцип, но е сложно за изпълнение. Най-основно, група инвеститори изкупуват достатъчна част от акциите на една компания, за да получат контролния пакет. Правят го, защото или си мислят, че компанията може да бъде управлявана по-добре, отколкото го прави настоящият й мениджмънт, или, по-обичайно, те виждат една компания, която е подценена на пазара. Купуват я, а после я продават с печалба, понякога огромна. Схващаш ли засега?
Изчака за отговор, не го получи и продължи:
— Кредитната част идва от начина, по който те получават парите, за да купят акциите. Най-същественото е, че ги заемат срещу обезпечение с активите на фирмата, която купуват, и връщат кредитите след продажбата на самата фирма. Или като начало те излизат на фондовия пазар с високодоходни непривилегировани предложения, но…
— Значи Фейн се занимава с това? — прекъсна го Карп.
— До известна степен, до известна степен. Нали разбираш, че когато подобна сделка е в ход, когато акциите са в играта, както се казва, цените им могат да скочат неимоверно. И разбира се, ако купувачите подадат оферта за акциите, която е над пазарната цена, можеш да направиш състояние. Фейн е замесен в някои много сладки неща. Както и нашият приятел, съдията Нолън. Всъщност през последните месеци три напълно еднакви сделки: Ривиър Семикондактър, Грант Фудс и Адамс Лайкаминг.