— Ъ-хъ — измънка Карп. — Фейн контролира ли някоя офшорна банка?
— Че кой не контролира? Но, ако е така, няма вероятност връзката да е директна. Нека обаче да проверя и това. — Той отбеляза нещо в бележника си със сребърен молив. — Нещо друго?
— Не, благодаря ти много, Ви Ти, това е страхотно — поздрави го Карп. Стана и се накани да тръгва, после спря. — О, да — кой се е опитал да купи Агромон? — попита той.
— Главният играч беше един малко мазен и много богат тип на име Серджо. — Видя промяната в изражението на Карп и попита: — Да не ти е приятел?
Карп отговори мрачно:
— Виждали сме се… — Махна за довиждане и излезе.
Изводите, които си направи от наученото от Ви Ти, все още се въртяха в съзнанието му, когато влезе отново в офиса си, за да открие там Роланд Харкани, който го чакаше със странна усмивка. Седеше край заседателната маса на Карп и бе поставил един касетофон пред себе си.
Карп посочи към касетофона и попита:
— Време ли е за урока ни по танци? Какво си намислил, Роланд?
— Малка изненада — отговори Харкани. — Да видим дали ще разпознаеш лириката. — Той натисна копчето и разговорът между Амалфи и Фултън на аварийното стълбище в болницата Рузвелт изпълни стаята, думите им отекваха кухо като гласове на призраци в някое старо радиошоу.
Когато свърши, Карп попита:
— Това определено влиза в топкласацията, Роланд. Имаш ли нещо против да ми кажеш откъде го имаш?
— Свързах се с Вътрешни разследвания и поставих микрофон на Амалфи — отговори Харкани.
Карп погледна през прозореца и разтърка лицето си.
— Защо го направи, Роланд? — попита той с уморен глас.
— Един информатор ми подхвърли, че Фултън и Амалфи са замесени в тези убийства на наркобароните — призна Харкани.
— И не ми каза за това.
— Не. — Харкани започна да се чувства неловко. Карп приемаше това прекалено спокойно. — Помислих, нали разбираш, ти и Фултън…
— Ъ-хъ. Помислил си, че защитавам Клей — довърши вместо него Карп. — Че участвам в конспирация за прикриване на куп убийства, за да защитя един приятел. Не, всичко е наред — допълни той, когато Харкани се опита да протестира, — всъщност предполагам, че бях замесен в нещо, което не е много далеч от това. Добро следователско усърдие, Роланд. Предполагам, че си изпитал облекчение, когато си разбрал, че Клей също работи под прикритие. Сигурно не си се разприказвал за това?
Харкани кимна.
— Само Уолдбаум от Вътрешни разследвания знае.
— Той направи пауза. — И окръжният прокурор.
Карп се завъртя рязко и се изправи лице в лице с Харкани, а от очите му блъвнаха искри.
— Казал си на Блум! Защо, по дяволите, си казал на Блум?
— Мамка му, Бъч! Какво трябваше да направя? Помислих, че си замесен заедно с Фултън. Ти сам каза, че в това са замесени много сериозни играчи и… — Очите му се облещиха от ужас. — Мислиш, че и окръжният прокурор е… ?
— Страхотно! — възкликна Карп. — Мандалото пада. Всъщност аз не мисля, че мистър Блум работи за банда убийци. Но може би някой от приятелите му е с тях, а Станфърд Блум през целия си живот не е пазил тайна за повече от десет минути. Той е една ходеща уста.
Карп стана и започна да крачи нервно напред-назад.
— Роланд, не помисли ли? Че Клей е там отвън, че е изложен… Боже! Кога стана това? Кога каза на Блум?
— На работното съвещание — вчера сутринта, към десет.
Карп седна отново и издиша силна струя въздух от надутите си бузи.
— Значи е прекалено късно — въздъхна той. — Не мога да го намеря никъде. Хванали са го.
Поседя малко, гледайки през прозореца, неспособен да измисли нищо конструктивно. Почти не чу смутеното сбогуване на Харкани. След известно време той се стресна от почукване по вратата му. Беше Дъг Бренър, шофьорът му. Карп се сети, че трябваше да се срещне с Бренър и Мерлийн пред сградата преди петнайсет минути и да отскочат до Двайсет и осмо управление за ужилването на Мейснър. Измънка някаква неясна благодарност, облече си сакото и остави Бренър да го отведе.
В колата Бренър се обърна към него.
— Никога няма да успеем да стигнем до Харлем навреме.
— Ще стигнем — възрази Мерлийн. — Пусни сирената.
Направиха го и пристигнаха само с десет минути закъснение. Мерлийн се скри в една стая за разпити докато двамата мъже влязоха в стаята на отдел Убийства и намериха там Мейснър с едно от момчетата от Триото Кинг Коул.
Карп грейна в усмивка. Маус завърши полицейски виц и всички се разсмяха. После Карп обяви:
— Добре, ние поканихме отново мистър Мейснър, за да ни помогне пак. Арт, искаш ли да разгледаш този случай?