— Много бързо — учуди се Карп. — Какъв е отговорът?
— Какъв е въпросът? — контрира го Ви Ти с уморена усмивка. — Но наистина, онова, което ми каза за Агромон, беше ключът. И аз си помислих за Пупи Фути.
— Пупи какво?
— Пупи Фути. Съученици сме. Той се ожени за най-добрата приятелка на сестра ми Емили, Ани Кинг. Сигурно съм ти споменавал за Пупи?
— Не е било скоро, Ви Ти — въздъхна Карп. — Но ти казваше…
— Да, сетих се, че той предлагаше акциите миналата година, когато те участваха в играта. Той е специалист по Бейч и работи с Агромон. Във всеки случай, ето я историята. Както казах и преди, когато миналата година превземането се прецака, половин дузина играчи останаха с празни ръце, изгубиха много, включително мистър Серджо и твоят конгресмен, но е било много по-зле, отколкото си мислех. Най-важното е, че те са заложили всичко, което притежават; срокът на задълженията изтичал, пазарът паднал тотално, така че дори при пълна продажба те пак не можели да излязат на чисто. На Уол стрийт се говорело, че Серджо всъщност ще обърне корем като умряла риба.
Погледна към Карп, за да се увери, че следи мисълта му.
— Но преди около десет месеца Серджо се измъкнал стабилно. Бил пълен с ликвидни активи и се върнал в играта. Нямам подробности за Фейн, но подушвам, че същото е станало и с него. Идва въпросът откъде са дошли парите?
— И откъде?
— Дошли са от офшорна зона, както предположих. Операция на бели якички на Кайманите, наречена Бърлингейм империал, лимитид. Носят се слухове, че била инструмент на хора от Англия за игра на американския пазар без знанието на техните данъчни власти. Всички си мислят, че Серджо е бил много умен, за да източи тази плячка.
— А това британски пари ли са?
— Съмнително е. Големите британски играчи изглежда не са замесени. Но доколкото знам може да става дума и за кралското семейство. Тъмните потоци на международните финанси текат много надълбоко. Или може би Серджо е пуснал слуха. О, още нещо — преди година учреждението не е съществувало. Пупи го знае със сигурност.
Карп кимна.
— И кой е собственикът на тази призрачна банка?
— О, това няма значение. По документи тези банки винаги са собственост на някакви секретарки или на неомъжени лелички, доживяващи старините си в старчески домове. Важното е кой я контролира и това може да се открие ужасно трудно. Ето защо са офшорни. Но мога да ти кажа кой е свършил юридическата работа по лицензирането й.
— И кой? — попита Карп, макар че вече се досещаше.
— Новият ти приятел, мистър Ричард Рийди.
— Пак се цупиш — отбеляза Мерлийн на закуска на следващата сутрин. — Защо се цупиш? Бог е в небесата, а Мейснър е в затвора. Имаш си секси бременно гадже, добра работа, работа на закрито, в която не ти се налага да вдигаш тежки неща — защо да се натъжаваш?
— Не се цупя — избъбра Карп, прелиствайки агресивно спортната секция на вчерашния Поуст.
— Не отричай — настоя Мерлийн. — Разбрах по това, че снощи определено отхвърли очевидната ми сексуална достъпност, предадена чрез много гърчене и пъшкане, и предпочете да потънеш в дълбок сън.
Карп вдигна поглед от вестника.
— Съжалявам — извини се той.
— О, не се тревожи — усмихна се Мерлийн. — Ще се отбия да си купя нови батерии за вибратора. — Тя отпи от кафето си. Никаква реакция от страна на Карп. — Но, наистина — продължи тя, — притеснена съм. И започвам леко да се вбесявам. Не можеш да продължаваш да влачиш тези черни облаци у дома и да очакваш от мен да съжителствам с теб и да се преструвам, че всичко е наред. Започвам да си мисля, че е заради мен, но знам, че нямам нищо общо и това ме влудява, няма да търпя повече.
— Съжалявам — извини се отново Карп.
— Да кажеш съжалявам като някое пребито куче, няма да оправи нещата. Хайде, Карп! Това е едно добро брачно упражнение. Сподели най-съкровените си мисли с твоята най-близка и най-скъпа.
Карп сви рамене и разтърка пръсти по устата си.
— Неудобно е — започна той.
— Какво, подмокряш си гащите преди да излезеш пред съдебните заседатели? Мамка му, това всеки го знае. Ти си прочут с това и никой не те упреква.
Карп се разсмя на глас въпреки настроението си.
— Не, става дума за шибаната работа с дрогата. От месеци не обръщам внимание на инстинктите си и прецаках напълно всичко.
— Добре дошъл в клуба — поздрави го шеговито Мерлийн. — Всеки понякога прецаква по нещо. Е, каква е историята?
— Не, не става дума само за прецакване на един случай. Просто аз самият се забърках в нещо… гадно. Политика. Затварях си очите за някои неща, защото не исках да ги виждам. Не водех разследването както трябва, защото си играех разни игрички. Играех игрички с шефа Дентън. Играех други игрички с Рийди и Фейн. А после, разбира се, Роланд започна да си играе своите игрички. Защо не? Шибаният шеф го прави, нали така?