Тримата надянаха шлемовете си, после Арп повдигна плъзгащата се врата на шлюза. Скочиха един след друг във водата.
Като се изключи пътят от техния модул до работилниците, Надир и Цила прекараха този пръв работен предиобед в едно задушно хале. В ремонтна работилница №10 разглобяваха малки роботи с цел да се уверят в доброто състояние на гарнитурите, които предпазват техния мозък — микропроцесора. Щом забележеха някоя прогнила гарнитура, махаха я и я поставяха за анализ в една електронна машина, която автоматично даваше справка за дефектната част. Всеки десет минути един асансьор отиваше до повърхността и донасяше резервни части от складовете на безименните… Цяла мрежа от камери-шпиони обикаляха около земята, а три робота-пазачи очакваха пред вратите евентуална заповед за намеса от контролните зали там горе, под небето…
На всеки осем работници имаше по двама от предишните, които ръководеха и обясняваха работата.
— Роботите, които проверяваме, се използват във външните плантации. Те са тясно специализирани и могат да изпълняват само точно определена задача. Този тук рови земята — за паразити. В съседната работилница се занимават с верижните прешлени на двигателните им гъсеници.
— Но защо безименните не използват само роботи при експлоатацията на морското дъно? — попита Цила.
Надир й обясни:
— Защото не е възможно да се съберат в една-единствена машина всички способности на човешкия род, Цила. Могат да се създадат хиляди апарати, но за да се координират действията им, са нужни все още и хора… И после, имам чувството, че безименните проявяват или скъперничество, или прекалена предпазливост спрямо нас… Всички тези машини биха представлявали археологически останки горе на земята!
Предиобедът се изтърколи монотонно. Надир отбеляза само един нов факт, но като помисли, стори му се, че е много важен. Всичко стана много бързо: старият работник Пио, който работеше вдясно от него пред тезгяха, изтърва от несръчност полукълбото с микропроцесора на една машина. Веднага един от трите робота-пазачи се спусна нататък и изтегли от ръцете на Пио полукълбото, което той вдигаше вече. При удара няколко платки с фин електронен монтаж се бяха откачили и висяха на многобройни жички. Роботът изчезна в съседната работилница… Работата продължи, сякаш нищо не бе станало. Бързата размяна на думи между двамата стари работници не убягна на Надир.
— Пипнах я! — прошушна Пио.
— Точно която ти трябваше?
— Да…
Надир разбра, че Пио бе успял преди малко да скрие нещо. Но как? Ръцете му бяха празни, подът — идеално чист. Какво смяташе да вземе оттам? Звънецът за края на работния ден прокънтя, преди той да успее да намери задоволителен отговор.
Следвани доста плътно от Пио, Надир и Цила стигнаха в огромната шлюзна камера на работилниците. Пио помогна на Цила да си сложи шлема и я накара веднага да се спусне във водата. Надир си помисли, че е малко груб, но не каза нищо и също скочи. Отделиха се от пилотите и се озоваха сред вълните на централния двор. Над главите им дискретно плаваха червените сфери и надзираващите роботи. Към тях се приближи двуместен подводен ял. Видяха, че е Арп. Цила се качи зад него, Надир се хвана отзад криво-ляво и тръгнаха. Водата по „площада“ и по главните улици беше мътна — там, къде умело, къде неумело, плаваха безброй хора-риби… Надир обаче забеляза, че се движеха по широката X, обозначена с голямо ярко осветено табло. Най-накрая свърнаха в малка уличка, наречена „В“. Това беше техният квартал, с техния блок модули — първия вляво. Арп спря яла под пилотите. Надир мина през шлюза.
— Ако можех да пипна шегаджията, който ми е погодил този номер! — беснееше Цила, когато стъпи във всекидневната.
Току-що бе свалила шлема си и размахваше яростно монтажната платка. Надир избухна в смях и обясни:
— Това е работа на Пио! Чудех се къде може да е скрил този чип… Ами в шлема ти, много просто!
— Не е много смешно! Бях мрачна през половината път, а в останалото време ме сърбя вратът!
— Няма страшно, Цила — намеси се Арп, — мисли си, че без да искаш, си се включила в огромната мрежа за солидарност на работниците под водата… Пио, естествено, ще дойде да вземе този чип. Ще го предаде на някой друг и от ръка на ръка още тази вечер ще бъде извън лагера! Утре някой пастир ще го отнесе в открито море… След пет, след десет дни той ще е преминал стотици мили под водата и ще е пристигнал…