На единия край на масата интерфонът иззвъня. Професорът отговори.
— Съветникът Акки слуша…
— Добър ден, професоре! При вас ли е съветникът Нан, който отговаря за нелегалните сили?
— Да и ви слушам, Ксуан! — обади се Нан.
— Нан, току-що от лагер 43 пристигна поща — два чипа и едно съобщение…
— Добре! Пратете чиповете в службата за разчитане — трябва да зная за какво става дума, а съобщението ми донесете!
След една минута на етажа звънна бързият асансьор. Една стена се плъзна безшумно и Ксуан влезе в стаята. Младият човек постави върху картата малко кубче от червена пластмаса. Професорът извади от един шкаф някакъв апарат с паралелепипедна форма и постави кубчето в едно отделение — прилепна точно. Съветникът натисна един клавиш. Кубчето започна видимо да се топи. Стопената материя изчезваше по невидими канали в дъното на кухината. После се чу прещракване, от едната страна на апарата се отвори вратичка, откъдето изпадна кафява точица от втвърдени отпадъци. Въоръжен с фина пинцета, Нан извади оттам малка касета от посребрен метал. Поставиха я в отделение за разчитане и след няколко настройки микрозаписът предаде съдържанието си:
„Трудов лагер 43. Арп местен отговорник. РС 3-12-360 от свободното летоброене. Нови масови постъпления. Наличен състав: 70 скитници. Общо взето без специални способности с изключение на двама души. Произход: племето Зорги. Цила: десетчасов престой в град 700, добри познания за гигантските лишеи. Надир: патриций, град 700, изгонен от там, бивш директор на Между планетното общество по електроника. Държи да се организира бягство. Обратен отговор с подробности. Край.“
— Е, професоре, имам чувството, че сте хванали вашата рядка птица… Това съобщение е от 3-12… Преди два месеца. Тези новопостъпили трябва да са много образовани, за да се противопоставят сами на опасностите в техния нов свят! А! Какво ви е, Ксуан! Много сте блед!
СБОГОМ НА ЛАГЕРА
Синя светлина къпеше уличките в квартал С. От минута на минута се смрачаваше, слънцето горе клонеше към хоризонта. Цила потръпна и се огледа назад. Тримата мъже продължаваха да я следят и плуваха така, че да останат на разстояние от нея. Тя забеляза и един четвърти в двуместен ял, който се плъзгаше в сенките на модулите. Минувачите намаляваха.
„Щом останем сами, ще ме нападнат, естествено!“ — помисли младата жена.
Бяха започнали да я следят още щом излезе от нелегалното събрание в къщата на Пио. Отначало не бе обърнала внимание, но когато разбра, че тези хора й желаеха злото, тя се уплаши до полуда. Всичките й опити да се свърже с Надир или Арп по телефона пропаднаха. След като напусна сигурния подслон на един обществен модул, тя вече не знаеше какво да стори, освен да се опита да стигне до дома си. Но щеше ли да има време?
Повече от месец вече Надир посещаваше всеки следобед школата за пастири.
Обикновено работниците се приемаха в курсовете след едногодишен престой в лагера, за да бъдат сигурни в пълното им приспособяване към присадката. Надир знаеше, че дължи това бързо повишение на Арп, който не искаше да пропусне и най-малката възможност.
— Всеки ден може да пристигне заповед за бягството — твоето и на Цила. Ще трябва поне един от вас да може да се справи с всяко непредвидено усложнение, щом се озовете сами в открито море! — бе казал той. — С обучението на наши хора в школата за пастири в миналото успяхме да избегнем много нещастни случаи!
Непокорените от морето говореха малко, но Надир и Цила можаха бързо да получат представа за една странна история:
„Преди петстотин години, овладели най-сетне камъка-сюнгер, безименните бяха създали първия лагер.
Постепенно изоставили старите методи на експлоатация. Отначало хората-риби били окаяни каторжници, наблюдавани от водолази безименни… После, с усъвършенствуването на оборудването, безименните се оттеглили на сушата… Бягствата, както и провалите, се увеличили. Защото ако по чудо се изплъзнели от дяволските червени сфери, довчерашните номади неизбежно попадали в ноктите на роботите, охраняващи брега!
Един ден те разбрали, че спасението им вече не е в пустинята, а точно обратното — този огромен и прекрасен свят, който почти свободно им бяха предоставили! Два века по-късно Тал, едно почти легендарно същество, заживяло свободно някъде в дълбините.
Пастирите, които ги срещали понякога, заедно с новините носели в лагера и размирните му призиви. Един, двама… двадесет бегълци се присъединили към него. Създала се първата независима колония.“
Сега в сто и петдесетте трудови лагера нелегалната мрежа водеше към един град, който мнозина смятаха за мистичен — казваха, че е построен на 5000 метра дълбочина — гигантски и далеч от вражески очи при това — какво по-добро за организирането на един свободен свят!